harvi :: Аз се срамувам, че в България работната ръка е най-евтина

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.03.2010 22:51 - Аз се срамувам, че в България работната ръка е най-евтина

Автор: harvi Категория: Бизнес

Прочетен: 890 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 19.03.2010 22:54

Управляващите тръбят навсякъде, че у нас работната ръка е най-евтина за да привлекат чуждестранни инвеститори. А аз се срамувам, защото в ерата на човешкия капитал ние сме за тях "работна ръка", нещо като кирка и лопата. Ядосвам се, защото явно още ни мъчи робското мислене и страхът, че ако надигнем глава, ще я отрежат.
Убедена съм, че е държавна политика умишлено да държат заплатите ниски. След като има пари за яхти, самолети, бентлита и замъци, има пари и за достойно заплащане на вложения труд.
А при нас се получава старият анекдот: "Той ме лъже, че ми плаща, а аз го лъжа, че му работя." Идват чуждестранните инвеститори, виждат, че "работната ръка" не е работна и си отиват. Нямат интерес. А ние обиждаме себе си.
Движим се в затворен кръг. Как да го разкъсаме?
Според официалната статистика 97% от фирмите са микро, малки и средни. А с тях са свързани над един милион души. Отвсякъде ни критикуват, че имаме ниска производителност, а ние се оправдаваме, че нямаме пари за модерни машини.
Но има какво да направим. Има какво да направи и държавата.
Както се казва "рибата мирише откъм главата". Значи първо трябва да се заемем с главата. В повечето случаи в малките предприятия собствениците са и мениджъри. Те са отговорни за организацията на дейността и производителността на труда. Значи трябва да започнем първо с тях.
Тези хора се нуждаят от помощта на държавата. Какво имам предвид? Имат нужда да бъдат обучени в предприемачество. Може да има мултимедийни уроци на сайта на правителството или да се организират безплатни курсове. Вложените пари ще се върнат хилядократно.
Бихте ли ми казали каква е визията на фирмата, в която работите?
А какъв е стратегическият й план - средносрочен и дългосрочен?
Не сте чували?
А има ли поне оперативен план?
Някой допитва ли се до вашето мнение за идеи и предложения?
Чувствате ли се един екип?
Някой проучва ли желанията на потребителите, как стигате до тях?
Ако не сте мотивирани и не се чувствате част от фирменото семейство, давате ли от себе си всичко, на което сте способни за успеха на компанията?
Ако има ниско качество и ниска производителност, как тогава ще се осигури висок оборот и пари за високи заплати?
Всички се лъжем взаимно.
Трябва държавата да създаде преференциални условия за инвестиционни кредити за закупуване на машини и оборудване, да увеличи процентите за амортизация, да стимулира инвестициите в повишаването на квалификацията, а допълнителните разходи за персонала да не се облагат с осигуровки и да станат задължителни. Това може да срещне отпора на собствениците, но един мотивиран колектив може да вдигне в пъти нормата на печалба.
Не можем да плащаме европейски цени за жилище, стоки, частно образование, а да получаваме обидно ниско възнаграждение.
Може да звучи утопично, но ако си помогнем взаимно, можем да подобрим състоянието си. Ако си плащаме данъците, държавата ще има пари за правилните инвестиции. Дали ще позволим да се краде от държавната хазна - зависи от нас. Крайно време е да го разберем. Ако собствениците осъзнаят, че успехът им зависи от инвестицията в човешки капитал, а ние отвърнем с всеотдайна работа, ще се превърнем в "нормална" държава.
Иначе ще продължавам да се срамувам.
Вие какво мислите?

Нагоре

Тагове: България,