Моето мнение и наблюденията, които имам от толкова години в бизнеса, се различават от общоприетото схващане. Според мен професионализмът е безполов.
Има толкова много жени управители на банки, заводи, медии, корпорации, болници, учебни заведения и т.н.
Аз съм работила и продължавам да работя с много мъже. Това, което мога да кажа със сигурност е, че те се интересуват от това, дали можеш да се справиш с възложената работа и дали вдъхваш доверие у тях. Няма значение дали си мъж или жена, а дали си професионалист или не си.
Ако искаш да си едновременно професионалист и дама, която привлича мъжкото внимание, тогава ще бъдеш само второто, колкото и да хленчиш, че си първото. Мъжете са устроени така, че реагират на предизвикателната женственост срещу себе си. Обръщат й внимание и й отдават дължимото. Ако искаш да изманипулираш мъжете с външния си вид, влизаш в друга игра, но тогава всеки ще се съмнява в причината за постигнатия успех, в случай, че има такъв. Не казвам, че жените трябва да ходят занемарени на работа, а че трябва да спазват професионалните норми.
Има друг основен въпрос, чийто отговор жената трябва да знае, преди да се впусне в професионалното поприще.
Децата. Няма начин едновременно да растеш в кариерата и да си добра майка. Дори да си мислиш, че работиш за по-доброто бъдеще на децата си. Те се нуждаят от любов, внимание и общуване тук и сега. Не можеш да правиш кариера от 9 до 17 ч. и след това да бъдеш всеотдайна майка. Ако искаш да се изкачваш по йерархичната стълбица, трябва да забравиш за работното време. Трябва непрекъснато да работиш, да учиш, да усъвършенстваш знанията и уменията си и дълго да обмисляш служебните си ангажименти. Иначе не можеш да успееш. Така че, какви са отговорите на въпросите: Искам ли деца? За какво са ми? Готова ли съм да им дам любовта си? Готова ли съм да бъда родител? Въобще, готова ли съм за семейство? В нашето общество семейството се обезцени, защото хората се обвързват преди да бъдат готови за него.
Докато пораснат, децата имат хиляди въпроси, които искат да зададат, измислят хиляди игри, в които искат да участваш, имат безкрай дребни неща, които искат да споделят с теб и скут, в който да се свият.
Така че, жената трябва да реши в каква посока иска да се реализира и къде ще инвестира времето си - в децата или в службата. Така стои въпросът - или едното, или другото. Скъпите частни градини, целодневни училища и гувернантки не могат да ни заместят и вие го знаете.  Въпреки тях, децата в повечето случаи се чувстват отхвърлени.
Много жени работят заради икономическата ситуация, но поради вече посочените причини, се издигат в кариерата само на по-ниските нива в йерархията.
Жените собственици на частен бизнес могат да се откажат от част от доходите си и да наемат достатъчно хора, които да поемат от работата им и да си осигурят време за децата.
Ако все пак жената реши да прави кариера, трябва да знае, че й предстоят усилена работа, много четене и учене, анализиране и време за генериране на идеи. За да бъде добър професионалист и да се издига в йерархията, трябва да бъде готова на жертви и да иска да плати цената. Както казах, професионализмът е безполов и успелите жени го доказват.
Така че, няма нужда повече да мърморим, че жените са в неравностойно положение. Трябва да решим какво искаме и след това - да го постигнем.
И мъжете могат да помогнат, нали?      

Напиши една тема за Обсебването от блога. И начините за противодействие от наша страна. Как да се намери баланса , така че блога да е полезен, а не обсебващ.
Знам, че всяка тема ти отнема много време ( и аз съм така). Но начина по който пишеш е уникален и силен.

Мъжете се доверяват и уважават жените - професионалистки.
Но за да бъдем такива, са нужни и много жертви.
Благодарна съм на съдбата, че при мен нещата се стекоха така, че започнах да израствам в професията , когато двете ми дъщери порастнаха, но затова пък сега виждам пропуските като майка при малката, за която все времето не достигаше, все каките поемаха част от задълженията по нея и....Сега се опитвам да компенсирам поне с любовта, която съм пропуснала да и дам в даден момент, но не е същото....Но за да се получат нещата, трябва да я има твърдата ни решимост, воля, кураж, да се подготвим за много безсънни нощи и да се опрем и на мъжкото рамо до нас, за да успеем....

Обещавам ти да го направя :)

Аз съм благодарна, че се усетих на време и успях да осигуря повече от достатъчно време с детето. Въпрос на организация на работата и делегиране на отговорности. Като гледам резултатите - се изпълвам с майчинско задоволство :) Трябва да се научим да намираме баланса. Ти си щастлива, че има рамо, на което да се опреш! Човек има нужда от любов и подкрепа на всеки етап от живота си, така че и най-малката ти дъщеря ще има хиляди поводи да те оцени като прекрасна майка :)