harvi :: Извинете, ще ви задам един еретичен въпрос

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.03.2010 23:44 - Извинете, ще ви задам един еретичен въпрос

Автор: harvi Категория: Бизнес

Прочетен: 1213 Коментари: 0 Гласове:

Съзнавам, че може да има много хора, които ще се откажат да четат до края, след като видят въпроса ми. Но аз съм готова да поема този риск. Внимавайте, когато отговаряте, не бързайте! Никой не ви наблюдава. Сега сте само вие и компютърът и можете да бъдете искрени пред себе си. Какъв е този въпрос, най-накрая!?
Ето го: "Радвате ли се на чуждите успехи и победи, на чуждото щастие?"
Не на някой от семейството, а на съседа, колегата, дори на близкия приятел.
Мислите ли, че това е маловажен въпрос? Не, не е. Отговорът показва какво има в сърцето ви. Затова е важно да бъдете честни пред себе си.
Много по-лесно е, когато някого споходи беда. Тогава плачем с него, прегръщаме го, подаваме му рамо, протягаме ръка, утешаваме го и дори сме склонни да му помогнем. Много по-лесно ни е да състрадаваме.
Но когато някой успее, често първата ни реакция (която не показваме външно) е раздразнението, че успехът не е дошъл при нас. Опитваме се да умаловажим постигнатото, изтъкваме си недостатъците на "щастливеца", изкарваме се "по-достойни" от него, с повече заслуги и таланти, надига се завист, дори омраза, огорчаваме се, стяга ни ченето и трудно изговаряме поздравленията си. Макар и да инсценираме щастлива усмивка, потупване по рамото, весел поглед и да измисляме "сърдечни" пожелания, знаем вътре в себе си, че оттук нататък ще се дистанцираме от печелившия. Както се казва: "С думи ще ласкаем, но със сърце ще се отдалечаваме."
Не сте съгласни?
Представете си, че колегата ви получи повишението, за което вие мечтаете. Приятелят ви приеме високоплатена и престижна работа в просперираща фирма. Съседът ви спечели джакпота от тотото. Роднина получи огромно наследство. Приятелката ви се омъжи за мъжа-мечта. Шефът ви сключи сделката на мечтите си. Някой напише страхотен постинг, четат го три хиляди души и излиза отпред като най-коментиран.
Е, разбрахте какво имам предвид.
Умеем ли да се радваме на чуждото щастие? Можем ли да се възхищаваме на чуждите победи, когато са заслужени?
Хората трябва да се доверяват не само на тези, които са готови да им помогнат в беда, но и на тези, които искрено участват в радостта им.
Нека да попитам още нещо.
Готови ли сте да помогнете на някого да успее, да постигне мечтите си, да осъществи желанието си, да се изкачи на върха, да спечели победа? А ако трябва да останете в сянка?
Много често пътят към личното щастие минава през чуждото. Грижата за чуждото богатство докарва собствено. Помощта за чуждата победа отваря вратата за личната такава.
Трябва да научим сърцата си да бъдат меки, да не ги затлачваме, да не ги превръщаме в змиярник. Егото може да бъде дисциплинирано. Можем да пресяваме мислите си и веднага да отхвърляме всеки опит на егоизма да се възцари. Трябва да вдигнем очите си от собствените си проблеми и да погледнем напред.
Когато имаме голяма цел пред себе си, няма да бъдем дребнави. Чуждото щастие ще бъде част от нашия план. Трябва да се научим, че можем да бъдем силни. Силният характер уважава чуждата победа, защото не я възприема като заплаха за себе си. Силният характер не се вайка, не се самооплаква. Не се страхува.
Ако решим да бъдем добри и позитивни, ще приемаме препятствията като възможности. Чуждото щастие ще ни служи за насърчение, а чуждите победи - като вдъхновение.
Звучи утопично?
Нека да опитаме! Всички ще спечелим от това!

Нагоре

Тагове: егоизъм,