Постинг
19.03.2010 23:56 -
Какво ще кажат хората
Робуването на общественото мнение е поредната проява на страха от отхвърляне. Има морални ценности, които наистина трябва да ни водят в ежедневното ни поведение, но повече са предразсъдъците, които ни закрепостяват.
Всеки от нас е чувал хиляди пъти в живота си като единствен аргумент срещу вземането на някакво решение или предприемането на каквото и да е действие израза "Какво ще кажат хората", а нали знаете - "на чужд гръб и сто тояги са малко".
И така, оплетени в мрежата на социалното одобрение, ние се приучаваме от малки да се съобразяваме с наложените ни рамки, а понякога и с цели крепости от предразсъдъци.
Да започнем с децата. На хиляди от тях е откраднато детството с частни уроци по всевъзможни предмети и странични занимания. Децата се превръщат в роботи, които се движат по график с единствената цел да бъдат приети в "елитните" училища и да станат част от наложилия се за момента "елит". Уроците започват още от бебешка възраст за да приемат децата в определени детски градини, след това в начални училища, а после и гимназии. Още преди детето да е открило и изявило собствените си интереси и предпочитания, то е вкарано в амбициозната война на родителите му да бъде спечелено общественото мнение за него. Това, че никога досега не е имало толкова стресирани деца и болести сред тях, причинени от стреса, никого не интересува.
А новата мода за празнуване на детските рождени дни? Няма нищо лошо в това, домакинята да бъде освободена от приготовленията и грижите преди и след тържеството, но тези празници прерастват вече в малки сватби, най-евтините от които надминават 500 лв. А в същото време "какво ще кажат хората", ако не направим такова тържество на нашето дете? То ще бъде отхвърлено, ще кажат, че сме бедняци, че не можем да си позволим поредната еснафщина...
Не искам да засегна никого, но смятам, че това наддаване между родителите не оказва възпитателно въздействие върху децата, а само ги приучава към "показност", която може да им изиграе лоша шега в живота.
В училище децата не смеят да останат в час, когато другите решат "да бягат", защото ще бъдат отхвърлени като "зубъри". По-късно със същата мотивация започват да пушат, да пият или да взимат наркотици. В желанието си да отхвърлят лицемерието на общественото мнение, тинейджърите започват да се обличат и гримират в черно или в крещящи цветове, да носят грозни обувки и странни прически, да се държат предизвикателно. Но после израстват и същото това обществено мнение ги смила в сивата еднаквост.
Вече пораснали, за да спечелят одобрението на определена група хора към която се стремят, някои купуват на изплащане луксозни коли, апартаменти, маркови дрехи, ходят на почивки на определени места, а след това живеят в стрес как ще посрещат месечните си вноски.
Заради това, какво ще кажат хората, хиляди жени търпят физически и психически тормоз в домовете си, а разрушени бракове продължават агонизиращото си съществуване, поради страх и срам от одумване.
Заради общественото мнение се сключват неподходящи бракове. По същата причина хиляди млади хора учат и работят в области, които не са им интересни и остават с чувството за неудовлетворение.
Заради това, какво ще кажат хората, служители се страхуват да съобщят за сексуален тормоз в работата. При това, не може да се каже, че жертвите са само жени. Доколкото чувам, има много "шефки" и "колежки" с неутолими сексуални апетити.
Ако някой реши да работи съвестно, ентусиазирано и отдадено на работното си място, другите му слагат табелка "натегач" и го отхвърлят от безгрижните си компании.
Общественото мнение може да се стесни до роднински връзки, местни общности или работни колективи. Но не винаги общоприетото е най-правилното. Изисква се смелост, за да се изправиш срещу всички и да защитиш правото си на свободен избор. Така са направени всички велики открития в човешката история. Някой се е осмелил да постави под въпрос статуквото и ширещото се мнение в някяква област на живота.
Колкото повече усложняваме живота си с предразсъдъци, толкова повече губим собствената си идентичност, губим радостта от живота и вътрешната си сила.
Колкото по-малко е населеното място, толкова повече са предразсъдъците и страхът от мнението на другите. Там всеки знае всичко за останалите.
Колкото по-неразвито или направо изостанало е дадено общество, толкова повече прадразсъдъци и суеверия го управляват.
Страхът да не бъдат отхвърлени от обществото принуждава хората да се свиват в своите черупки, да гледат само в пространството, оградено от високи зидове, да стесняват хоризонтите си, да носят маски на благополучие, превръща обществото в страхливо.
Затова сме изтърпели турското робство, комунистическата тирания и двадесетгодишния преход. Ние никога не сме мислили мащабно и в перспектива, никога не сме имали свободата да мечтаем и да се борим за мечтите си.
Защото сме оплетени в мрежата на въпроса: "Какво ще кажат хората"!
P.S. За това как изграждаме собствения си живот и манталитетът, който ни ръководи, ви предлагам следния постинг:
http://harvi.blog.bg/biznes/2009/09/11/za-trite-prasenca-i-tehnite-kyshtichki.395307
Всеки от нас е чувал хиляди пъти в живота си като единствен аргумент срещу вземането на някакво решение или предприемането на каквото и да е действие израза "Какво ще кажат хората", а нали знаете - "на чужд гръб и сто тояги са малко".
И така, оплетени в мрежата на социалното одобрение, ние се приучаваме от малки да се съобразяваме с наложените ни рамки, а понякога и с цели крепости от предразсъдъци.
Да започнем с децата. На хиляди от тях е откраднато детството с частни уроци по всевъзможни предмети и странични занимания. Децата се превръщат в роботи, които се движат по график с единствената цел да бъдат приети в "елитните" училища и да станат част от наложилия се за момента "елит". Уроците започват още от бебешка възраст за да приемат децата в определени детски градини, след това в начални училища, а после и гимназии. Още преди детето да е открило и изявило собствените си интереси и предпочитания, то е вкарано в амбициозната война на родителите му да бъде спечелено общественото мнение за него. Това, че никога досега не е имало толкова стресирани деца и болести сред тях, причинени от стреса, никого не интересува.
А новата мода за празнуване на детските рождени дни? Няма нищо лошо в това, домакинята да бъде освободена от приготовленията и грижите преди и след тържеството, но тези празници прерастват вече в малки сватби, най-евтините от които надминават 500 лв. А в същото време "какво ще кажат хората", ако не направим такова тържество на нашето дете? То ще бъде отхвърлено, ще кажат, че сме бедняци, че не можем да си позволим поредната еснафщина...
Не искам да засегна никого, но смятам, че това наддаване между родителите не оказва възпитателно въздействие върху децата, а само ги приучава към "показност", която може да им изиграе лоша шега в живота.
В училище децата не смеят да останат в час, когато другите решат "да бягат", защото ще бъдат отхвърлени като "зубъри". По-късно със същата мотивация започват да пушат, да пият или да взимат наркотици. В желанието си да отхвърлят лицемерието на общественото мнение, тинейджърите започват да се обличат и гримират в черно или в крещящи цветове, да носят грозни обувки и странни прически, да се държат предизвикателно. Но после израстват и същото това обществено мнение ги смила в сивата еднаквост.
Вече пораснали, за да спечелят одобрението на определена група хора към която се стремят, някои купуват на изплащане луксозни коли, апартаменти, маркови дрехи, ходят на почивки на определени места, а след това живеят в стрес как ще посрещат месечните си вноски.
Заради това, какво ще кажат хората, хиляди жени търпят физически и психически тормоз в домовете си, а разрушени бракове продължават агонизиращото си съществуване, поради страх и срам от одумване.
Заради общественото мнение се сключват неподходящи бракове. По същата причина хиляди млади хора учат и работят в области, които не са им интересни и остават с чувството за неудовлетворение.
Заради това, какво ще кажат хората, служители се страхуват да съобщят за сексуален тормоз в работата. При това, не може да се каже, че жертвите са само жени. Доколкото чувам, има много "шефки" и "колежки" с неутолими сексуални апетити.
Ако някой реши да работи съвестно, ентусиазирано и отдадено на работното си място, другите му слагат табелка "натегач" и го отхвърлят от безгрижните си компании.
Общественото мнение може да се стесни до роднински връзки, местни общности или работни колективи. Но не винаги общоприетото е най-правилното. Изисква се смелост, за да се изправиш срещу всички и да защитиш правото си на свободен избор. Така са направени всички велики открития в човешката история. Някой се е осмелил да постави под въпрос статуквото и ширещото се мнение в някяква област на живота.
Колкото повече усложняваме живота си с предразсъдъци, толкова повече губим собствената си идентичност, губим радостта от живота и вътрешната си сила.
Колкото по-малко е населеното място, толкова повече са предразсъдъците и страхът от мнението на другите. Там всеки знае всичко за останалите.
Колкото по-неразвито или направо изостанало е дадено общество, толкова повече прадразсъдъци и суеверия го управляват.
Страхът да не бъдат отхвърлени от обществото принуждава хората да се свиват в своите черупки, да гледат само в пространството, оградено от високи зидове, да стесняват хоризонтите си, да носят маски на благополучие, превръща обществото в страхливо.
Затова сме изтърпели турското робство, комунистическата тирания и двадесетгодишния преход. Ние никога не сме мислили мащабно и в перспектива, никога не сме имали свободата да мечтаем и да се борим за мечтите си.
Защото сме оплетени в мрежата на въпроса: "Какво ще кажат хората"!
P.S. За това как изграждаме собствения си живот и манталитетът, който ни ръководи, ви предлагам следния постинг:
http://harvi.blog.bg/biznes/2009/09/11/za-trite-prasenca-i-tehnite-kyshtichki.395307
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Моите пет извънредно позитивни идеи
2. Как оправих България
3. Как да си оправим държавицата
4. Антикризисни мерки
5. 12 макроидеи за промени в държавата ни.
6. Ако бях премиер
7. Не четете този постинг
8. По банкета на куц крак
9. Mоите 5 идеи да излезем от кашата.
10. Заедно можем да променим България
11. Десет неща
12. Как да се оправи държавата ли?
13. Как измъкнах България от калта, когато управлявах #stoineff
14. Бъдещето... помоему
15. Искам
16. Как да се подобри икономическото състояние на България ако зависеше от мен... (от hristo27)
17. Президент за един ден :))
18. 5 позитивни идеи за развитието на България
19. Да започнем от себе си
20. Ако бях министър-председател...
21. Арт визитки от blog.bg - kushel
2. Как оправих България
3. Как да си оправим държавицата
4. Антикризисни мерки
5. 12 макроидеи за промени в държавата ни.
6. Ако бях премиер
7. Не четете този постинг
8. По банкета на куц крак
9. Mоите 5 идеи да излезем от кашата.
10. Заедно можем да променим България
11. Десет неща
12. Как да се оправи държавата ли?
13. Как измъкнах България от калта, когато управлявах #stoineff
14. Бъдещето... помоему
15. Искам
16. Как да се подобри икономическото състояние на България ако зависеше от мен... (от hristo27)
17. Президент за един ден :))
18. 5 позитивни идеи за развитието на България
19. Да започнем от себе си
20. Ако бях министър-председател...
21. Арт визитки от blog.bg - kushel
