Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2010 23:54 - Лицемерие
Автор: harvi Категория: Бизнес   
Прочетен: 1956 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 19.03.2010 23:54


Хиляди томове са изписани на тази тема и въпреки това човешката природа не се променя. Лицемерието продължава да играе една от главните роли в театъра на човешките взаимоотношения. Не случайно използвах думата "театър". По-голямата част от живота си ние прекарваме скрити зад маски и костюми, стремейки се да спечелим овациите на публиката. Всички искаме цветя и аплодисменти и се страхуваме от освирквания. Надяваме се да ни извикат "на бис". Затова лицемерието е толкова толерирано, макар да отвращава всеки.
Според мен в основата на лицемерието стои страхът от отхвърляне. Човек рядко лицемери пред по-слабите от него. Слага си маската на доброжелателност пред тези, които смята за конкуренция или пред силните на деня. Стреми се да се покаже в най-добрата си светлина и се усмихва през стиснати зъби, прикривайки презрението си към тези, към които е насочено неговото лицемерие. Той търси приемане и издигане в обществото или в социалния кръг, в който се подвизава.
Децата се учат на лицемерие още в детската градина и в училищата за да бъдат приети в компанията на силните.
Най-благоприятна сцена за изява на лицемерието е работното място. Колкото по-голямо е предприятието и колкото повече администрация има в него, толкова по-разпространено е лицемерното поведение. Всеки двама или трима се съюзяват срещу други двама или трима, а шестимата кроят планове срещу висшестоящите шестима или срещу съседния отдел и т.н.
Нервен смях, изкуствени усмивки, шушукания зад гърба, подигравки и иронични подхвърляния, а при лична среща с обсъждания - ведри усмивки и раболепно поведение.
Една от проявите на лицемерието е фамилиарниченето. Признавам ви честно, когато чуя някой почти непознат да ме нарича "слънце", "душичко", "пиленце", "злато", независимо дали е мъж или жена, имам чувството, че по мен полепва тиня. Инстинктивно вдигам защитни стени около себе си. Такъв човек по никакъв начин не може да спечели доверието ми, колкото и да се старае да показва загриженост и приятелство. Ясно е, че е лицемерен и търси някаква изгода. Когато обичаш някого и сърцето ти прелива от нежност към него, можеш да го наричаш с всякакви умалителни имена, защото в думите си влагаш любов, загриженост и умиление. Но в служебните взаимоотношения подобни прояви са пример за лош вкус, липса на възпитание и най-вече лицемерие.
Не е необходимо да фамилиарничиш с някого за да покажеш пред другите близки отношения с него. Човекът, с когото фамилиарничиш, инстинктивно се отдръпва, защото навлизаш в личното му пространство. Ако си близък с някого, няма нужда да го демонстрираш публично, защото приятелството ви ще бъде явно за всички, а приятелските отношения са естествени.
Ако искаш да се издигнеш в йерархията, лицемерието, раболепието и фамилиарниченето могат да ти помогнат само, ако и началникът ти е такъв спрямо висшестоящите от него, но тогава ще имаш ли самоуважение?
Човек със силен характер няма да допусне около себе си фалш и измама, а лицемерието се изобличава веднага.
В сплотените екипи няма лицемерие. Те са мотивирани да успеят и единодушно гледат към поставената цел. Усещат се като един отбор. В малките фирми също рядко се проявява лицемерието. В тях няма йерархия, към която да се стремят подчинените, а и всички се познават много добре, защото прекарват по-голямата част от ежедневието си заедно.
Друг признак за лицемерие е елементарният въпрос "Как си?" В момента, в който ти го задават, вече са те подминали, защото изобщо не се интересуват от отговора. Това е причината обикновено да отговаряме с безизразното "Добре съм". Там, където няма лицемерие, гледаш в очите другия, когато го питаш как е. Ще уловиш и най-малката сянка в погледа, трепването на клепачите, прехапването на устните или нервното помръдване на тялото. Ако наистина си загрижен, ще бъдеш добър слушател и с готовност ще помогнеш, ако има нужда. Тогава ще бъдеш искрен, когато попиташ някого "Как си?" Иначе, по-добре не задавай въпроса. Не бъди лицемерен!
Лицемерието е навсякъде в нашия живот и аз не тая утопични надежди, че ще изчезне. Трябва да си изградим защитни механизми срещу него. Да не бъдем доверчиви. Да се стремим да бъдем искрени във взаимоотношенията си и да изпитваме мотивите на другите около нас. Да не говорим зад гърбовете на другите, защото ще говорят и зад нашите. Да имаме самоуважение. Хамелеоните никой не ги уважава.
Лицемерието, също както и лъжата, стават явни рано или късно.
Затова, ако искаме да се изкачваме по йерархичната стълбица, трябва да наблягаме над характера и уменията си, на искрените си взаимоотношения с другите и промоцията сама ще дойде при нас. Може би не оттам, откъдето очакваме!
Искате ли да оставите маската си днес?





Тагове:   лицемерие,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. moreto66 - Ох, колко добре разбирам за какво говориш!
22.06.2010 15:19
Работя в офис, в който подмазването е стил на поведение, а лицемерието е прерастнало в изкуство...А приказката, че рибата се вмирисва от главата е много вярна.
цитирай
2. harvi - Ние сме социални същества, но действаме като стадо или глутница.
22.06.2010 20:16
Искаме йерархия и се борим за по-високо място в нея, защото всъщност нямаме мир в себе си....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: harvi
Категория: Бизнес
Прочетен: 606386
Постинги: 63
Коментари: 871
Гласове: 6334
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031