Какво ще стане, ако днес на нашата лична планета се появи Малкият принц и обърка задъханото ни ежедневие със своите въпроси? "Ти какво правиш? А защо го правиш? ... А какво всъщност искаш да направиш? ... И защо го правиш така, както го правиш? Сигурен ли си, че точно това трябва да правиш?" Дали ще си тръгне с думите: "Възрастните са наистина невероятно странни!" или тъжно ще потърси жълтата змия в нашата пустиня? ...
Ами ако предварително се подготвим с отговорите на въпросите? Защо да не му харесат и той да остане? Да намери смисъл и разумно обяснение на нашето поведение?
И така ... Нека се замислим над следното:
Кои са силните ни страни и кои са слабостите ни?
Какво можем да правим добре и какво не можем?
Какво искаме да правим? Защо?
Къде искаме да стигнем?
По кой път ще вървим?
Кой ще ни помогне?
Защо ще ни помогне?
Какво знаем и какво трябва да научим?
От къде ще го научим?
Какво ни е необходимо за да успеем?
Имаме ли го и ако не, как ще го получим?
Кога?
Ще бъдем ли щастливи, ако успеем? Какво за нас са щастието и успехът?
Готови ли сме на жертва за да ги постигнем?
А сега какво правим? Има ли нещо общо с отговорите на предишните въпроси?
Олимпийските шампиони, музикалните виртуози, майсторите на четката и перото, нобеловите лауреати и всички преуспели хора имат зад гърбовете си хиляди часове тежки, изморителни и изтощителни тренировки, упражнения, опити и труд. Те са ги научили на постоянство, упоритост и търпение. На това, че всичко започва от първата стъпка и че не трябва да се предават, когато стане непосилно трудно. Защото са си отговорили на правилните въпроси. Така са направили и основателите на General Electric, Merck, Sony, Walt Disney и хиляди други, които са оставили преуспяващи и вдъхващи респект компании след себе си.
Дали всеки един от нас може да се изправи  и да заяви: "Имам една мечта..." и да промени света около себе си?
За да има смисъл...      

отново в блога мила :-*). Радвам се, че отново си се регистрирала и че имам честа да те чета отново :))).
Постоянството, упоритостта и търпението са много важни, за да продължим пътя си и да намерим истинския смисъл в него и най-вече, за да можем да бъдем полезни за себе си, а и за хората около нас!
Твоите въпроси винаги много ме радват, но този е невероятен: "Дали всеки един от нас може да се изправи и да заяви: "Имам една мечта..." и да промени света около себе си?
За да има смисъл..."
Прегръщам те!

Страшно се надявам, че Малкия принц ще остане при нас- това ще означава, че все още има надежда за нас....И дори да нямаме отговор на всички въпроси, достатъчно е поне да мислим по тях....иначе значи нямаме нищо истинско в себе си, а тогава как ще променим света, щом нямаме силата да прозрем в себе си, а камо ли да променим нещо там?
Прегръдки и усмивки от мен!

Добре заварила :)) Трябва да бъдем хора с видение за бъдещето си! Това ще ни даде сила и посока. И смисъл. Имаме си нужда от наша звездичка на небето :) И аз те прегръщам!

Иве, благодаря ти за приятелството и подкрепата (и сръчкването :))
"И дори да нямаме отговор на всички въпроси, достатъчно е поне да мислим по тях....иначе значи нямаме нищо истинско в себе си, а тогава как ще променим света, щом нямаме силата да прозрем в себе си, а камо ли да променим нещо там?" Абсолютно си права! Пътят напред започва от витата стълбичка към сърцето ни! Когато отворим вратата на сърцето си, дали ще проскърцат ръждясали панти от дълго забвение или вратата стои постоянно отворена? Какво ще литне отвътре - бели гълъби или яростни прилепи? Едно е сигурно - не можем да тръгнем напред, ако сърцата ни са в тъмница...