harvi :: Обичате ли себе си

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.03.2010 23:48 - Обичате ли себе си

Автор: harvi Категория: Бизнес

Прочетен: 2081 Коментари: 0 Гласове:

Спокойно, не настръхвайте! Не ви питам дали сте егоисти. Егоистите се интересуват само от собствените си интереси, които са движещата сила в живота им. Не ви питам и дали сте нарцисисти. Със самовлюбени хора никой не иска и не може да живее.
Но е жизнено необходимо да обичаме себе си. Това е изключително важна предпоставка за дълъг и пълноценен живот.
Темата е много сериозна, а ние я подценяваме. Затова ви предлагам да я обсъдим заедно тук.
Обикновено чувстваме неудобство и притеснение, когато трябва да обърнем внимание на себе си. Изпитваме вина и необходимост да се оправдаваме. С времето подтискаме и омаловажаваме нуждите си и постепенно забравяме да мислим за себе си.
С всяка изминала година в живота ни се увеличават отговорностите, задълженията и грижите. Работа, семейство, деца, икономически кризи, преходи, кредити, ипотеки... Списъкът може да бъде твърде дълъг. Товарът на плещите ни натежава. Ежедневието ни поглъща и все по-рядко се сещаме за себе си. Едно по едно отпадат любимите занимания, нямаме време да се отпуснем, да помечтаем, да обмислим спокойно живота си.
Живеем в постоянен стрес и преминаваме през дните си механично, със заучени действия, фрази, жестове, рутинно и монотонно. Това в крайна сметка ни прави раздразнителни без конкретна причина. Чест гост става лошото настроение. Съвсем невинни поводи довеждат до скандали, избухвания, понякога и до нагрубявания. А после съжаляваме. За да си "възстановим" равновесието, посягаме към сладкото, чипса или алкохола. Тъпчем се или се опиваме, но истината е, че вътрешно протестираме. Срещу какво? Срещу загубата на личното пространство! Срещу превръщането ни в сенки! Срещу непозволеното преминаване на невидимите лични бариери. Без да осъзнаваме, ние се бунтуваме срещу постоянното пренебрегване на вътрешното ни същество.
Помните ли лексиконите на съучениците си в училище? Редовно отговаряхме на един куп глупави въпроси, но между тях имаше такива, които се отнасяха до нашия характер, предпочитания и хобита. Помислете си, можете ли бързо да отговорите на следните въпроси: Кой е любимият ви цвят? Коя е любимата ви песен? Кой е любимият ви автор? Какво е любимото ви занимание? Какво обичате да правите?
Днес, вече пораснали, познаваме ли себе си? Приемаме ли се в сегашното си състояние? Знаем ли кои са слабите и силните ни страни? Съхранили ли сме себе си? Не отговаряйте бързо. Обикновено не осъзнаваме как правим компромиси с предпочитанията и вкусовете си в името на хармоничното общуване с другите, на мира в семейството и разбирателството в службата. Понеже промяната настъпва бавно, не усещаме как се е оформил нов човек с нови вкусове и предпочитания, продължаваме да мислим за себе си така, както сме свикнали в миналото. Това предизвиква вътрешен конфликт. Разминават се представите ни с действителността. Понякога забравяме как сме възприемали себе си, забравяме същността си и приемаме чуждото мнение за нас, вменяват ни комплекси за малоценност. Забравяме, че другите не винаги са доброжелателни и искрени, че има такива хора, които градят собственото си самочувствие тъпчейки останалите. А такива могат да бъдат най-близките ни, членове на семейството или любимите ни.
Затова сега си представете, че излизате в дълъг платен отпуск и нямате служебни ангажименти. Семейството ви заминава на почивка някъде на хубаво място, където ще се грижат добре за тях. Вие оставате сами - без грижи и без ангажименти.
Е, какво искате да правите?
Не, не посягайте към дистанционното на телевизора! Така е най-лесно да избягате от действителността и да изчезне личността ви. След периода на наспиване и отпочиване, ще трябва да се срещнете със себе си и да се запознаете.
Отново ви питам, сега какво искате да правите? Какво обичате? Какво харесвате? На какво се смеете искрено? Кога за последен път се смяхте със сълзи? Кога се забавлявахте истински? Кога бяхте истински щастливи?
Запознахте ли се със себе си? Можете ли да бъдете приятели? Можете ли да се обичате?
Защо трябва да се обичаме?
Когато обичаме някого, ние се грижим за него, уважаваме го и зачитаме интересите му.
Ако се обичаме, ще се грижим за здравето си и добрия си тонус. Така ще можем дълго и пълноценно да се грижим и за другите.
Ако се обичаме, ще ценим това, което имаме в себе си и това, което сме постигнали. Ще знаем колко ни е струвало да стигнем до тук. Тогава няма да позволяваме на никой да ни подценява и ще уважаваме постиженията на другите.
Ако се обичаме, ще живеем в хармония със себе си и мирът ще бъде в сърцата ни. Тогава няма да бъдем постоянно в лошо настроение и взаимоотношенията в семейството, с децата, с колегите ще се подобрят.
Ако се обичаме, ще вдигнем летвата за себе си и така ще поведем и другите напред.
Ако се обичаме, ще можем да обичаме истински и другите. Не случайно най-голямата заповед в библията е да обичаш ближния, както обичаш и себе си.
Ако просперира душата ни, ще просперира и здравето, и семейството, и работата ни. Ще бъдем по-взискателни към себе си и към околните. Ще бъдем готови да създадем общество от граждани, които знаят какво обичат и какво искат и как да го постигнат.
Тогава ще бъдем готови да се борим и за национална кауза!

Нагоре