Бил ли си отхвърлен? Може би си бил свидетел на отхвърлянето на друг? Знаеш ли какво изпитва отхвърленият? Парализиращ срам, болка и огорчение, че не е приета и разбрана личността му, надигащ се гняв и желание за реванш, самота и обида, чувство за безнадеждност, депресия, завист към приетите, самосъжаление и ниско самочувствие... Това е само част от бурята, която връхлита душата на отхвърления.   Може да не е допускан близо до определен човек или компания, а може и да е обект на ирония и подигравки? Отхвърлянето започва още от детските градини и кварталните площадки.   Лидери стават децата с по-хубави дрешки, с повече играчки, с по-напористи родители, с по-големите и луксозни семейни коли. С една дума, най-често първото отхвърляне в детските години е по материален признак, макар и децата да не го осъзнават. После идва физиката – дали си по-дебел от другите, дали носиш очила или не си ходеща кукла Барби. Ако децата са свидетели на насилие в къщи, може да се опитват да налагат и юмручното право сред връстниците си.   После идва училището, където всичко това се сгромолясва с още по-голяма сила върху обектите на отхвърляне. Само че, тук вече се осъзнават половете и чувствата са много по-силни и болезнени.   Отхвърлените деца от детските площадки вече очакват да бъдат отхвърлени и от съучениците си. Те започват да играят ролята на втора категория, готови са на всичко за да станат част от другите. Но в игрите вършат „черната” работа, въплъщават се в непривлекателните герои, раздават всичко, което имат, на лидерите за да ги допуснат, а когато са сами мечтаят ...   Мечтаят да се трансформират, да станат супермени, уинкси, сейлъри, войни, да победят и да се докажат ...   Учат повече, нахъсват се да се реализират или се затварят в себе си и приемат, че са губещите в живота. Така идват абитуриентските балове. Тази година бях свидетел на много показателна сцена. Бяха се събрали абитуриенти и изчакваха да дойдат останалите. Едната групичка бяха облечени в царствени бални тоалети, струващи цяло състояние на родителите им. Прическите им бяха подобаващи на лукса, който излъчваха. Пристигнаха в скъпи джипове и лимузини. Отстрани поединично стояха 2-3 момичета със скромни тоалети, прегърбени и смазани от крещящото различие. На тези девойки абитуриентският бал се беше скапал още преди да е започнал. Другите не ги удостояваха с никакво внимание, което явно беше стил на поведение. Не зная какви бяха личните качества на отхвърлените, но те бяха аутсайдери ...

Идва време за професионална реализация. Тук отхвърлените приемат два модела на поведение: или се опитват да останат незабележими, затрупвайки се с огромни количества папки, проекти или каквото и да е, или се превръщат в безцеремонни кариеристи, удовлетворявайки единствено крещящата си нужда от себедоказване. Те са свикнали да бъдат единаци и не търсят екипната подкрепа. Но дълбоко в сърцата им има кървяща рана и неизлечима болка от отхвърлянето.

Една от основните нужди на хората след оцеляването е нуждата от любов и приемане. От това, да бъдат оценени и уважавани. Лидерите знаят как да насърчат последователите си и как да ги накарат да се чувстват значими. Лидерите протягат ръка и изграждат мостове над издълбаните от неправилни взаимоотношения пропасти. Обединяват различията в единство. Така си спечелват признателността и лоялността на членовете на екипа.

Огледай се около себе си, взри се в очите на тези около теб, вслушай се в думите им и открий скритата болка. Тогава, ако си готов, отвори обятията си и никога повече не отхвърляй!      

Еве,
Отново си направила дисекция на човешката душа. Имаш невероятна дарба да съчетаваш бизнес и психология с поезия. Уникално е.
Има една книга - Първичната рана. В нея се говори за болката от отхвърлянето, което преживават всички изоставени деца. Тази рана не зараства напълно никога. Може би няма човек, който по един или друг начин да не е преживал отхвърлянето - с акт, дума или поглед...Заченати сме с любов, любовта е движвщата сила на живота, но колко от нас получават и отдават любов. Научени ли сме на толерантност, търпими ли сме към различните, можем ли да изпитваме любов, да изпаднем в състояние на любов - изначална, безусловна, всеобхватна. Любовта като отношение към живота. А къде е любовта в ценностната ни система? Понякога си мисля колко е напред човечеството с техниката и технологиите, но в същото време в духовен план още прохождаме.
А едно сторено добро топли повече от хиляда добри намерения.

Но може би сме били роби, а сега живеем в относителна бедност (зависи с кого се сравняваш) именно поради егоизма, поради незаинтересоваността към другите, мизерното си мислене и тесногръдието. Затова и толкова години не можем да направим гражданско общество. Мислим само за "аз" и "моето". Любовта иска широко скроени хора, обичащи да дават и да подкрепят. И това се научава. Но някое поколение трябва да стане първото...

Еве,
Тесногръдието и дребнавостта нанасят големи поражения върху цялата личност. Но още по-лошо е, че осакатяват другите. Дребнавостта не позволява да се отдели постъпката от личността и често някой е отхвърлен заради нещо малко и поправимо, отхвърлена е цялата му същност вместо да му се помогне да преодолее проблема. Още по-страшно е, ако някой е различен - различен вкус, различна вяра, различна музика, ....различен ..Дамгосват го и го отхвърлят го, отричат и хубавото, и общото. А че няма гражданско общество, е ясно - робската психика на българина е пословична национална черта (за съжаление). Малцината, осмелили се да надигнат глави, остават сами като капка в морето. Дано децата ни са по-различни.

да не се отделя личността от постъпката. Особено в служебните взаимоотношения. Трябва мъдрост и зрялост и друг начин на мислене, който не е много разпространен по нашите географски ширини. Дано децата ни имат възможността да живеят в друго общество - но кой ще го изгради - пак ние. Значи отговорността за промяна отново лежи върху нашите рамене.

Права си. Ние сме хората, които трябва да започнат. Нашето поколение ще прокара пътеката, по която децата ни ще минат. А дано нашите географски ширини се поизпъстрят с хора от други, по-цивилизовани ширини и мирогледа на българина да надскочи ориенталщината, на която сме свидетели. За съжаление чалга-културата е нанесла дълбоки рани и в без това болното ни общество. Мутро-силиконовото мислене - също. Само се огледай на улицата, в заведенията, навсякъде. Не че няма и свестни деца. Но на всяка сила има противодействаща такава и си мисля, че не е далече времето, в което дупката в ценностната система на младите българи ще започне да се запълва с истински стойностни неща. И тази посредственост, на която сме свидетели, тази агресия ще отстъпят място на хора с по-широк кръгозор, по-толерантни, по-отворени към света и другите, хора с нов начин на мислене и подход към света.

но не смеят да я изявяват от страх да не бъдат отхвърлени. Ако погледнеш в чатовете, в блоговете, ще видиш много деца, които изливат душата си анонимно. В книжарниците е пълно с млади хора. Белегът от мутренско-силиконовата ера е този, че хората не смеят да изявяват човешкото в себе си.

Да, и това е вярно,но защо според теб не смеят, не е престижно, не е модерно..или? Охвърлени за това, че са човеци с чувства и мечти, копнежи и пориви.. това си беше и преди. Колко са ми се подигравали, че съм романтична, мечтател..и т.н. Но съм благодарна, че останах себе си, въпреки присмехулниците и че съм такава, каквато съм,че чувствам, че мога да погледна в очите на хората и да видя душите им. И не се срамувам да излеза и да заявя на целия свят, ако трябва.
Ясно е също, че и ценностите се променят, едва ли всичко, което за нас е било важно, ще бъде и за децата ни, но има и приемственост от поколоние на поколение, има ценности, които не може да загърбим, и те са в семейството, приятелите, в изкуството. Някои неща не се променят ниога. Достатъчно е да отворим старите книги, да гледаме филми, музиката, картините, ...Все си мисля, че колкото и да се е променил света, деца все още се зачеват с любов.

Но и децата просто имитират родителите си. Ако ние даваме добър пример - така ще възпитаме и децата си. Колко деца израстват с филми, музика и картини? Или с добри книги? Но въпреки всичко - всяко дете търси доброто в света, но го прави по свой начин - понякога с агресия. Ние трябва да гледаме отвъд маските.

IJWTS wow! Why can't I think of tnhigs like that?

Walking in the presence of gniats here. Cool thinking all around!

RbkSAU <a href="http://wxlsntnrvnaa.com/">wxlsntnrvnaa</a>

iZaQ1x <a href="http://bfuichsdxklb.com/">bfuichsdxklb</a>

QPcghd , [url=http://ygepxeohbckx.com/]ygepxeohbckx[/url], [link=http://pxhtrlctkqqm.com/]pxhtrlctkqqm[/link], http://uixnsveqnato.com/

YaIhUa , [url=http://rorqwnyaruuf.com/]rorqwnyaruuf[/url], [link=http://qfacsdchogrc.com/]qfacsdchogrc[/link], http://arvrrmgyqwtg.com/

RTJ4uN <a href="http://ytyekjjryybp.com/">ytyekjjryybp</a>

XmFrgV <a href="http://hjzdveojjnts.com/">hjzdveojjnts</a>

mPnN0H , [url=http://uifylwyxdtyh.com/]uifylwyxdtyh[/url], [link=http://agxzvgjbysgm.com/]agxzvgjbysgm[/link], http://hfyfptbzyedl.com/

rDb35t , [url=http://kaiolvswwwxk.com/]kaiolvswwwxk[/url], [link=http://mcctylhngxax.com/]mcctylhngxax[/link], http://ndcxlykqljnp.com/