Съжалявам, че хората, които ще опиша, нямат достъп до интернет за да прочетат написаното, а и обикновено не знаят от къде се включва компютъра.
За вас, които четете, може изложеното да ви се стори пресилено или комично, но ви уверявам, че тези истории доста често "изправят на нокти" собствениците на малкия бизнес.
Искам да ви разкажа за нискоквалифицираните "кадри". Може би смятате, че темата не е интересна, но за съжаление, такива са стотици хиляди в нашата страна и тяхното присъствие в икономиката ясно се усеща от всички ни. Веднага правя уговорката, че не поставям всички под общ знаменател.
Повечето от тях дълги години са били безработни, издържали са се от социалните помощи и са привикнали да лежат на гърба на държавата, т.е. на всички нас. За този период те трайно са изгубили трудовите си навици, ако са имали такива. По-младите никога не са работили на постоянно място. Но за сметка на това, прекрасно знаят правата си и всички точки и алинеи от Кодекса на труда и трудовото законодателство, които ги защитават.
Това, което ще ви разкажа, съм виждала с очите си много пъти на различни места.
Знаете, че когато кандидатстват за работа, трябва да напишат молба и автобиография. В написаното има толкова правописни грешки, колкото букви са използвали. Автобиографиите се пишат по следния начин: "Казвам се Иван Петканов Драганов. Роден съм на 20.12.1955 г. в с. Селци. Майка ми Пенка Евтимиева Драганова е родена на 15.05.1933 г. и е работила като шивачка в ТПК "Братска дружба". Баща ми ........." Всичко в стил "отрасъл съм в работническо-селско семейство и съм откърмен с идеалите на пролетарския интернационал". Тези хора живеят в миналото. Никой не ги подготвя да посрещнат настоящето и ще бъдат още по-голяма тежест в бъдещето.
Някои гордо заявяват, че имат висок разряд и държат да получават по-високо заплащане за него, независимо, че са го придобили на машините от соца и не са виждали съвременно оборудване.
И така, понеже няма голям избор, а работното място не е за висококвалифициран специалист, собственикът назначава на работа въпросния "кадър". Тъй като местата, където се трудят нискоквалифицираните работници са любимите за посещение на представителите на Инспекцията по труда, данъчните и други сродни на тях, веднага се подписват трудови договори, обявяват се в НАП, пишат се тетрадки за инструктаж по безопасност на труда. Задължително трябва да има договор за трудова медицина и още 3500 документа, ако собственикът не иска да плаща сериозни глоби.
Започва "трудовият процес". Как го разбира въпросният "кадър": отива на работа леко подпийнал, пуши 3-4 цигари и поработва половин час. Време е за "скътавка" и няколко игри на карти. После още малко работа и ето - дошъл обядът, а с него и 2-3 бирички. След това - защо да си слага предпазните средства, та само да му пречат - я по-добре без тях. Минават два-три дни на такава "усилена работа" и хуква да иска аванс от собственика, защото "много е закъсал с парите" и човек "трябва да му влезе в положението". Вечерта се напива юнашки и три дни не се появява на работа. Собственикът не може да го уволни дисциплинарно, защото първо трябва да му отправи бележка, да изчака писмен отговор, след това бележка с предупреждение за уволнение и най-накрая дисциплинарно уволнение. През това време трудовият стаж си тече и осигуровките се дължат на държавата. А този "кадър" си знае правата и знае, че уволнението "ще падне" в съда като незаконосъобразно. Като поработи по този начин известно време идва ред на болничните, защото фелдшерът в селото му е братовчед или съученик. Накрая просто спира да ходи на работа, без да предупреди когото и да е. Започва да хули съвременните експлоататори и душевадци.
А през това време нервите на собственика са опънати до скъсване от безсилието, в което го е поставило родното законодателство. Там няма предвидена защита на работодателя от подобни прояви. Чуди се и как да оформи официално прекратяването на трудовия договор в отсъствието на работника.
Лошото е, че този "кадър" се връща в бюрото по труда и чака поредните подаяния от държавата.
Стотици хиляди души са отвикнали да работят и са попаднали в безвремието.
Няма да обсъждам изпочупените машини, откраднатите инструменти, бракуваните материали и всички загуби, които търпи бизнесът.
Най-лошото е, че няма избор. Неграмотността и мързелът са колосално явление в нашето общество.
Всичко останало са празни приказки.  

от кога обяснявам и изчислявам че трудовия ресурс не изобщо евтин и нека не се залъгваме че имаме евтина работна ръка!

За съжаление неграмотността е скъпа, а неефективността се отразява върху цялото общество. Трябва да се започне от образованието и преквалификацията независимо от възрастта, но това трябва да бъде политика както на държавата, така и на всеки човек поотделно - истинска утопия :) Благодаря за коментара!