Постинг
19.03.2010 23:37 -
Завещанието на един лаптоп
Преди няколко дни внезапно се спомина моят лаптоп. Не бих могла да кажа "след дълго и тежко боледуване", защото нямаше никакви симптоми. Просто отказа да се включи. Бърза помощ го откара в "болницата" и там го сложиха "на системи", но се оказа, че е получил "масиран инфаркт" - беше му изгоряла дънната платка. За трансплантация ми поискаха толкова пари, колкото да си купя нов. И така - тялото на любимия ми лаптоп беше мъртво. Душата му остана, само че вече беше в друга опаковка - харддискът получи нова кутия и заживя като външна памет, макар и без старото си тяло. За щастие имах шанса, дори и със закъснение, да архивирам всичко, за да не загубя и "душата". Каквото и да се случи оттук нататък, архивите ще бъдат като запечатаните спомени.
За мен остана един поучителен урок, независимо от това, че звучи метафорично.
Какви размисли ми завеща моят лаптоп?
В него бяха вградени много "заложби и таланти". Можеше да смята, да чертае, рисува, да анализира, имаше прекрасен "организаторски талант", беше добър администратор. Това беше неговият потенциал. Имаше и голяма памет, която си остана неизползвана. Той имаше оправдание, защото нямаше собствена воля, а аз бях решила да го използвам само за професионална работа. За забавления си имах друг компютър.
Ако аз исках, лаптопът можеше да стане творческо ателие, издателство, киносалон, библиотека или игрална зала. В него имаше този потенциал. Можеше да се надгражда и развива. Можеха да се добавят нови и нови програми, за да се усъвършенства още повече някой "талант", но за да се откриеше нуждата от следващата програма, старите трябваше да се използват напълно с всичките им способности. Така практиката водеше до по-нататъшното развитие. "Умът" на лаптопа имаше "легализирано" образование и затова редовно се "ъпгрейдваше".
Ваксинираше се срещу външни заболявания. Аз бях впечатлена от "стройната му осанка" и не се досетих да го заведа на профилактичен преглед. И ето - него вече го няма!
А ние?
Ние имаме собствена воля, огромен потенциал и вградени таланти. Комбинацията помежду им ни прави уникални.
Но нека ви кажа нещо. За да се развие и изяви потенциалът, са необходими не само усилена работа и дисциплина, а и насърчаване и общуване с околните. Талантите ни не са само за нас. С тях трябва да докоснем света и да оставим своята следа в сърцата на хората. Тогава дарбите, талантите и потенциалът ни ще са изпълнили своето предназначение. За тази цел трябва да се научим да общуваме.
Аз съм безкрайно благодарна на собствениците на blog.bg за възможността да общуваме свободно тук и да споделяме вълненията си. Но и тук можем да наблюдаваме слабостите си в способността да бъдем добри комуникатори. Вместо да се насърчаваме взаимно когато видим нечий талант и потенциал, ние пропиляваме тази възможност в конкуренции, гонене на класации и спорове за първо място. Някои стоят в блоговете си като в крепости и не си подават носовете навън, но загубата е само тяхна. Тук кипи обмен на идеи и размисли, има толкова много красота в картини, звуци и думи. Трябва да оценяваме това, което имаме като възможност и да не го приемаме като даденост завинаги.
Така е и с общуването в службата и в семейството. За да се изяви талантът и да се развие вътрешният ни потенциал, ни е необходима среда на насърчаване, подкрепа и взаимно уважение.
Трябва да се научим да оценяваме хората около себе си и да изживяваме пълноценно всеки момент с тях. Помнете урока на лаптопа с "дънната платка". Трябва да се научим да предаваме на другите това, което знаем и умеем, за да оставим "архив" след себе си.
Трябва постоянно да търсим нови възможности за усъвършенстване, за развитие, за обучение, за да не ни изхвърли животът като "антики". Трябва да сме в крак с новите технологии и да развиваме талантите си чрез тях, за да вървим напред.
Всеки от нас знае какво има скрито в него. Ако все още не се е опознал, време е да го направи. Имаме душа, която може да мечтае и да рисува картини от бъдещето. Имаме и воля, която може да направи така, че всичко това да се сбъдне.
Какво ще оставим след себе си?
За мен остана един поучителен урок, независимо от това, че звучи метафорично.
Какви размисли ми завеща моят лаптоп?
В него бяха вградени много "заложби и таланти". Можеше да смята, да чертае, рисува, да анализира, имаше прекрасен "организаторски талант", беше добър администратор. Това беше неговият потенциал. Имаше и голяма памет, която си остана неизползвана. Той имаше оправдание, защото нямаше собствена воля, а аз бях решила да го използвам само за професионална работа. За забавления си имах друг компютър.
Ако аз исках, лаптопът можеше да стане творческо ателие, издателство, киносалон, библиотека или игрална зала. В него имаше този потенциал. Можеше да се надгражда и развива. Можеха да се добавят нови и нови програми, за да се усъвършенства още повече някой "талант", но за да се откриеше нуждата от следващата програма, старите трябваше да се използват напълно с всичките им способности. Така практиката водеше до по-нататъшното развитие. "Умът" на лаптопа имаше "легализирано" образование и затова редовно се "ъпгрейдваше".
Ваксинираше се срещу външни заболявания. Аз бях впечатлена от "стройната му осанка" и не се досетих да го заведа на профилактичен преглед. И ето - него вече го няма!
А ние?
Ние имаме собствена воля, огромен потенциал и вградени таланти. Комбинацията помежду им ни прави уникални.
Но нека ви кажа нещо. За да се развие и изяви потенциалът, са необходими не само усилена работа и дисциплина, а и насърчаване и общуване с околните. Талантите ни не са само за нас. С тях трябва да докоснем света и да оставим своята следа в сърцата на хората. Тогава дарбите, талантите и потенциалът ни ще са изпълнили своето предназначение. За тази цел трябва да се научим да общуваме.
Аз съм безкрайно благодарна на собствениците на blog.bg за възможността да общуваме свободно тук и да споделяме вълненията си. Но и тук можем да наблюдаваме слабостите си в способността да бъдем добри комуникатори. Вместо да се насърчаваме взаимно когато видим нечий талант и потенциал, ние пропиляваме тази възможност в конкуренции, гонене на класации и спорове за първо място. Някои стоят в блоговете си като в крепости и не си подават носовете навън, но загубата е само тяхна. Тук кипи обмен на идеи и размисли, има толкова много красота в картини, звуци и думи. Трябва да оценяваме това, което имаме като възможност и да не го приемаме като даденост завинаги.
Така е и с общуването в службата и в семейството. За да се изяви талантът и да се развие вътрешният ни потенциал, ни е необходима среда на насърчаване, подкрепа и взаимно уважение.
Трябва да се научим да оценяваме хората около себе си и да изживяваме пълноценно всеки момент с тях. Помнете урока на лаптопа с "дънната платка". Трябва да се научим да предаваме на другите това, което знаем и умеем, за да оставим "архив" след себе си.
Трябва постоянно да търсим нови възможности за усъвършенстване, за развитие, за обучение, за да не ни изхвърли животът като "антики". Трябва да сме в крак с новите технологии и да развиваме талантите си чрез тях, за да вървим напред.
Всеки от нас знае какво има скрито в него. Ако все още не се е опознал, време е да го направи. Имаме душа, която може да мечтае и да рисува картини от бъдещето. Имаме и воля, която може да направи така, че всичко това да се сбъдне.
Какво ще оставим след себе си?
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Моите пет извънредно позитивни идеи
2. Как оправих България
3. Как да си оправим държавицата
4. Антикризисни мерки
5. 12 макроидеи за промени в държавата ни.
6. Ако бях премиер
7. Не четете този постинг
8. По банкета на куц крак
9. Mоите 5 идеи да излезем от кашата.
10. Заедно можем да променим България
11. Десет неща
12. Как да се оправи държавата ли?
13. Как измъкнах България от калта, когато управлявах #stoineff
14. Бъдещето... помоему
15. Искам
16. Как да се подобри икономическото състояние на България ако зависеше от мен... (от hristo27)
17. Президент за един ден :))
18. 5 позитивни идеи за развитието на България
19. Да започнем от себе си
20. Ако бях министър-председател...
21. Арт визитки от blog.bg - kushel
2. Как оправих България
3. Как да си оправим държавицата
4. Антикризисни мерки
5. 12 макроидеи за промени в държавата ни.
6. Ако бях премиер
7. Не четете този постинг
8. По банкета на куц крак
9. Mоите 5 идеи да излезем от кашата.
10. Заедно можем да променим България
11. Десет неща
12. Как да се оправи държавата ли?
13. Как измъкнах България от калта, когато управлявах #stoineff
14. Бъдещето... помоему
15. Искам
16. Как да се подобри икономическото състояние на България ако зависеше от мен... (от hristo27)
17. Президент за един ден :))
18. 5 позитивни идеи за развитието на България
19. Да започнем от себе си
20. Ако бях министър-председател...
21. Арт визитки от blog.bg - kushel
