След големия ентусиазъм на Очакването и радостната еуфория на Началото идва ред на най-трудния етап по пътя към успеха – Изпълнението. До известна степен е лесно да си фантазираш, да мечтаеш и да очакваш хубави неща от живота. Лесно е и да правиш „първи копки” по десет пъти за едно и също нещо. По-трудно е да продължиш, защото трябва да изпълниш решението, което си взел. Познати ли са ви обещанията: „От понеделник няма да пуша!”; „От утре започвам с гимнастиката или фитнеса!”; „Вече няма да позволявам да ме ядосват в службата!”; „От тази година ще спестявам!”; „Слагам край на този хаос и въвеждам ред”? Колко пъти си обещаваме подобни неща? Когато се проваляме в изпълнението, започваме да се самообвиняваме, самоиронизираме, губим самоуважението си. Приемаме като даденост, че имаме слаба воля. Но дали това е причината за провала ни? По-скоро не. Истинската причина е липсата на подходяща мотивация. Нещо, което да ни дава сили да устоим. Аз съм бивш пушач, с над 20 години „стаж” в пушенето. „Отказвах цигарите” десетки пъти, до следващия път. Знаех, че са вредни, знаех, че миришат неприятно, знаех за последствията, получавах аритмии, болеше ме когато поемах дълбоко въздух и не можех да спя на лявата си страна, но всичко това не можеше да ме накара да спра. Пушех по повече от кутия и половин на ден. Обвинявах се, че нямам воля да се преборя с тютюнопушенето. До момента, в който открих мотивация за себе си, заради която по средата на един ден казах: „Повече няма да запаля цигара” и оттогава не съм го правила. Ако сте наясно какво искате да постигнете и го желаете с всичка сила, това ще ви помогне да преодолявате препятствията по пътя си. Спомняте ли си, че ви питах: „Обичате ли себе си?” Ако обичате и уважавате себе си наистина, ще намерите начин да извървите избрания път. Скоро четох за едно изследване, което показвало, че повече от две трети от работещите хора са нещастни в работата си. И тъй като прекарваме голяма част от времето си в служебни ангажименти и на работното си място, много от решенията ни са свързани именно с тази сфера от живота ни. Изследването доказвало, че хората са нещастни не поради големината на заплатата, а поради работната атмосфера и чувството за неудовлетвореност и несъстояла се реализация. За клюкарството, злословията, присмеха и „мръсните номерца” зад гърба в името на кариерата няма да говоря. Общо взето всеки знае за какво става въпрос. Но как да се преборим ние с тази ситуация и да удържим на обещанията си? Ето няколко предложения, не се отнасяйте подигравателно към тях, а се опитайте за известно време да ги прилагате, докато видите първите резултати: Бъдете благодарни, че имате работа; Намерете източници и начини да научите максимално всичко, свързано с нея; Вършете работата си по най-добрия начин, независимо дали се оценява видимо и дали ви се присмиват колегите – бъдете сигурни, че ще пожънете резултат във ваша полза; Оправете работното си място – демонстрирайте по този начин уважение към себе си и към колегите си; Вършете повече, отколкото очакват от вас – дори да се забави, наградата ви е сигурна; Не се включвайте в „групировки”; Не клюкарствайте, колкото и да е съблазнително това; Признавайте грешките си и искайте помощ – това ще обезоръжи противниците ви; Работете като за себе си и наблюдавайте сами изграждането на вашия характер – той ще ви доведе до мястото на реализацията ви. Несъмнено изпълнението върви в компанията на „най-омразните и скучни” думи: дисциплина, постоянство, търпение, издръжливост, целенасоченост. Да, може да звучат като части от комсомолски лозунг, но те са в основата на силния характер. Но спойката им е в онази мотивация, която има капацитета „да подпали” мотора в нашия живот. Е, има ли нещо или някой, който да ви дава смисъл на живота? Искате ли нещо от цялото си сърце? Искате ли да живеете като победители, независимо от обстоятелствата около вас? Искате ли да се уважавате? Приемете тези въпроси като въпрос „на живот и смърт”. Дори да „живуркате” в момента и външно да се правите, че това ви удовлетворява, в сърцето си знаете, че имате сила да изправите гръб и да надигнете глава. Знаете, че можете да победите, знаете, че във вас има скрито съкровище. Знаете, че можете да стигнете до края и да грабнете наградата. Имате качествата за това! Но нали знаете, че и най-дългият път започва с първата стъпка! Направете я!

Много си права. Аз също съм опитвала от утре...от днес..все започвам нещо. Довършила съм някои неща, други съм започвала и оставяла..Сега, като се замисля, коя е била движещата сила, и виждам, че това съм била аз.
Има моменти, в които (ама наистина го чувстваш) виждаш, че си затънал в собствения си мързел и слабоволие и вече няма повече накъде. Взимаш се в ръце и правиш или довършваш това, което искаш. Понякога е достатъчно някой около теб да погледне на света през твоите очи или просто някой да повярва в теб, да ти припомни, че можеш, да ти го каже по начин, от който ти "светва лампичката". струва си да се вземем в ръце и поне да опитаме, да вложим целия си ресурс и стигнем там, където искаме. Иначе ще си останем с оправданията, че все някой друг и нещо друго са ни виновни.

До всяка запетайка зная какво имаш предвид и съм напълно съгласна. В такива ситуации една дума може да ти даде криле или да ги подреже, ако си ги разперил за полет. Може би затова е най-важно сами да повярваме, че можем да постигнем всичко, ако не се откажем по пътя. Много успешни хора казват, че за да стигнеш до края, трябва да можеш да го видиш от самото начало. Да си човек с видение, с мисия, с цел и да изпълниш мислите си със завършената картина. Тогава ще бъдеш достатъчно мотивиран да преодоляваш препятствията по пътя си и да се пребориш с всеки "измъчен" писък на "плътското" си естество. Както казва Зиг Зиглър: "Ще се срещнем на върха..."

Дано!!!

А там ще си направим снимка! Ще си набележим следващия връх!

Препрочитам те, ценни са ми мислите ти.

Здравей, Благородни! Къде изчезна и ти? Радвам се, че си тук! Добре дошъл!