Страхът е най-големият враг на човешкото здраве и пълноценен живот. Затова днес ще му отделим специално внимание. Още от зората на човешката цивилизация страхът от неизвестното владеел живота на древните хора. Покланяли се на звездите, луната, слънцето, на зверовете и растенията, на скалите и природните стихии. Човекът се чувствал натрапник в един свят на враждебност, борба за оцеляване и неовладяна природа. Страхът бил толкова реален, колкото и гладът. Това бил страх от наказанието на боговете. Страх от смъртта. Издигани били олтари и принасяни жертви за да бъде изкупена вината и омилостивени идолите. Днес, хиляди години по-късно, ние реагираме по същия начин като далечните си прадеди, но сме облекли страховете си в съвременни терминологии. Затова ви предлагам да разсъблечем страха и да разберем неговата същност. Предполагам, че няма да се изненадате, когато разберете, че родното място на страха е нашият ум. Всичко започва в мислите. Естествено, докато се развие, страхът преминава през няколко фази. Първата е когато мисъл привлече вниманието ни и ни накара да бъдем по-предпазливи в поведението си. Този етап е положителен, тъй като запазва физическото ни здраве и душевното ни равновесие. Чрез знание, опит и интуиция усещаме опасността и я избягваме. Съществува много тясна граница между благотворната предпазливост и притеснението, огрижеността, които са вторият етап. Тук се концентрираме върху несигурността, позволяваме на спокойствието да се оттегли от нас и се отдаваме на негативни мисли и образи, свързани със здравословното и финансовото ни състояние и благополучието на близките ни. Тъй като притесненията ни са конкретни, можем да вземем навременни мерки, да съберем информация за повода на нашето притеснение и да се освободим от този товар. Трябва да се научим да живеем активно, да отдаваме максимума от себе си във всяка област, а за останалото, което не зависи от нас, да мислим позитивно и да очакваме добри неща. Трябва да се научим да се оттърсваме от грижите си и да се отпускаме. Чрез притеснение не можем да променим обстоятелствата, нито да въздействаме върху близките си. Но, ако не неутрализираме веднага тревожните мисли, това е моментът, когато негативното мислене набира сили както приливната вълна първоначално издърпва водата навътре от сушата, както торнадото засмуква и унищожава всичко по пътя си. За този начин на мислене вече съм писала, но нека ви дам само някои примери: “В тази икономическа криза сигурно шефът ще ме уволни.”; “Сигурно няма да ми стигат парите за ядене.”; “Дали децата ще се справят с изпитите в училище, могат да се провалят”; “Често ме боли стомахът, сигурно съм болен от рак”... Създаваме си една негативна нагласа, която от безпокойството за нещо конкретно, прераства в следващия етап – чувство за тревожност с неопределен произход. Тук вече мислите са създали емоция. Живее се с чувство за неизбежност, за неконтролируемост на събитията. На този етап попадаме в лапите на стреса. Ето как се отразява той на здравето ни: получаваме сърцебиене, аритмия, задух, болка в гърдите, болка в стомаха, главоболие, повръщане, високо кръвно налягане, обилно потене, разбива се имунната ни система, кожата става бледа, започват да треперят ръцете ни. Това не са заболявания. Както се изразяваме в разговорния език: “Всичко е на нервна почва”. Нито болката в гърдите, нито задухът означават болно сърце. Болката в стомаха не е рак, а главоболието – тумор. Но, ако не успеем да овладеем този етап и да спрем хода на негативното мислене като се научим да прилагаме позитивното мислене чрез дисциплина на ума, то за съжаление, тези лъжливи симптоми могат да се превърнат в реални заболявания. Следващата фаза – страхът вече се е превърнал в комплекс от негативни чувства, емоции и характерни поведенчески реакции. Концентрирани сме върху евентуалната заплаха и очакваме най-лошото. Този страх е ирационален, погледнато отстрани няма причина за неговото подхранване. Но тук най-силно се приобщаваме към поведенческите модели на древните си прародители. Ако първият етап е на ниво мисли, а следващите два – на емоции и чувства, то страхът “обладава” цялото същество на човека. Може да предизвика цялостна промяна в личността, в чертите на характера, да остави усещане за неконтролируемост и “парализа” на разума.Тук могат да се проявяват фобии, мании, психични разстройства, но те са поле за действие на психолози и психиатри. В основата на всичко е страхът от смъртта. Ние сме податливи на чувство за вина, срам, очакваме наказание и смърт (чрез отхвърляне, болести или мизерия). Поради това често изпитваме страх от хората, защото те могат да ни отхвърлят. Опитваме се да им се харесаме, избягваме конфронтацията, правим компромиси, извършваме неща, с които не сме съгласни. А след това отново изпитваме вина и очакваме наказание. Вътрешното противопоставяне на такъв модел на поведение може да предизвика агресия, арогантност, цинизъм или комплекс за малоценност, предизвикващ малодушие. То води след себе си послушание, робска психика и отнема всякаква инициативност. Така чрез шантаж, контрол и манипулация, опериращи чрез страха от отхвърляне (произхождащ от страха от смъртта) се превръщаме в лесни за управление пионки. Един от каналите за изливане на гнева от това положение са вредните навици – алкохол, цигари, наркотици, безразборен секс, както и домашното насилие. Страхът е сила, равна по величина и обратна по посока на вярата. С други думи, страхът е увереност в абсолютната сила на злото, на негативното. Очакваш да се случат лоши неща и с поведението си помагаш за тяхното сбъдване. Мислиш и говориш негативно, подхранвайки по този начин страховете си. Страховете и негативизмът се проявяват преди всичко чрез човешките взаимоотношения, затова и именно там може да се търси решението на проблема. Необходима ни е среда на позитивизъм, любов, приемане, насърчение и оптимистични очаквания. Място, на което е установена хигиена на мислите и думите. Хора, които дълго работят и живеят в състояние на стрес, са почитатели на екстремните спортове, филмите на ужасите, страховитите конструкции в луна-парковете. Те използват това забавление като ракета-носител, чрез която отработват собствения си стрес. Както вече подчертах, страхът носи усещане за нещо неопределено и неконтролируемо. Обратно, екстремните забавления оставят възможност за контрол и премерен риск. Така в крайна сметка, химичните реакции в организма носят усещане за щастие и удовлетворение. Как да уплашим страха? Като го погледнем в очите и му докажем, че разбираме същността му и не се страхуваме от него. Като станем правоспособни властелини на мисловния си живот. Като не забравяме никога, че страхът е мишка, използваща сенките, за да се престори на лъв. Наш е изборът какво и на кого да вярваме оттук нататък.    

Започнах да чета и се отказах....
Този разказ е изцяло за мен, но страха от страха да го прочета ме принудиха да се откажа...
Това, което е писано, (в началото) е самата истина , останалото не го прочетох, от страх...
Понякога, за фасадата на човека се крия непозната действителност...
Можеби след време, като набера смелост ще довърша материала.
Поздрави за постинга и отново :
Добре дошла!!!!

Благодаря! Не се страхувай да продължиш - това е целта на постинга - ще видиш, че няма причина! Ако "излезеш" от себе си и се наблюдаваш отстрани, сякаш гледаш филм, ще видиш живота си по съвсем различен начин! И ще се заобичаш повече :) Поздрави!

По време на мутренските години Дони и други изпълнители,подеха инициативата ,,Не на страха,,.Резултата от всичко това беше нулев!Така е и с човека.Лесно е да кажеш на някого:Не се страхувай!Но когато ,,ножът е опрял до кокала,,...не е толкова лесно!Поздрави!

Не помня точно какво ти бях коментирала преди, но съм била права... ха-ха-ха....
На мен страхът ми е основната тема ежедневно. Дори не можеш да си представиш с какво се сблъсквам, колко пагубно влияние има страхът както за психическото, така и за физическото здраве на човека, а да не говорим колко прекрасни мечти са умрели неосъществени, заради страхът от провал, колко много любов не е намерила шанс да разцъфне от страх от неприемане и/или отхвърляне, колко проекти не са осъществени и колко работа не е свършена от страх, че няма да ни стигнат таланта, уменията, силите или ресурсите..... и няма да изброявам повече. И без това не мога да бъда изчерпателна, толкова необхватно е негативното влияние на страха.
Добре е ,че пишеш за това. Дано повече хора го прочетат. Много е професионално и задълбочено и в същото време стегнато и кратко изложението ти. Аз много се увличам и от емоции все дълги ги правя постингите си, че и коментарите.... ха-ха-ха... добре, че сложиха ограничение....

Невероятно силен и с много, много съдържаща се в него написана истина!

Знаеш ли, дори когато става въпрос за физическа заплаха, е добре да умеем да запазваме самообладание. Зная, че не е лесно. Както във всяка друга област и тук е важна предварителната подготовка. Човек не се учи тепърва на нещо в сублимния момент. Тогава той влага всичко от това, което е научил и усвоил преди това.
Но в този постинг аз нямам предвид страха от реална физическа заплаха, от истински нож до гърлото или бандити в тъмното.
Ние всеки ден се поддаваме на хиляди неизразими страхове, притеснения и тревоги. Точно с тях можем да се справим променяйки модела си на мислене. Позитивното мислене има неограничена сила, ако му позволим да се развие. Поздрави и от мен :)

Руми, благодаря ти за коментара! Съгласна съм с теб - страхът ни парализира и ограбва от хубавите неща, които можем да пожънем в живота си. А що се отнася за дългите коментари - човек, който говори със сърцето си, не може да не бъде емоционален! Поздрави!

Много благодаря! Винаги си добре дошла тук! Поздрави:)

Убедена съм във всяка една думичка, която си написала.
Знам, усещала съм го и аз, че когато съм подвластна на проблемите, те се увеличават вместо да намаляват.
Ние сме това, което мислим.
С вяра, оптимизъм, воля, можеш да свършиш всичко.
Зададох си въпроса, написаното ме провокира, дали се страхувам от нещо, дори и от смъртта?
Чистосърдечният ми отговор е:НЕ. Прием го като естественият завършек на дните ми на тази земя и драма няма.
Благодаря ти!

Аз също ти благодаря! Страхът можем да оприличим на ябълка. Можем да си мислим, че целият плод е страх, но той е в малките семки. Останалото сме свършили ние с въображението, тревогите и притесненията си. За оптимиста, вярващия, позитивния човек, няма невъзможни неща. Те вдигат летвата си нависоко и я прескачат!
Приятна и успешна седмица!

относно това, че за да победим страха трябва да се изправим срещу него, защото иначе все ще се свиваме и той все ще ни надвива... Човек трябва да противостои на страха с вяра и по точно какви мисли идват към него и дали човек ще им се поддаде, като си мисли, че е такъв... или ще им се противопостави, като потърси сила или позитивна нагласа/слово, с което да се облече и да придобие друга същност в себе си или по точно да търси да я придобива.

или поне за мен, или поне на първи прочит/в късна доба/ така ми се струва.
ще се върна в по-подходящо време.:)

Тези дни нямам време, а и желание да пиша. Напоследък подготвям едни документи за кандидатстване за работа и постояно се страхувам и притеснявам всичко ли е наред, да не изпусна нещо, какво ще стане, ще се справя ли на изпитите....
Знам, че не бива и това ми пречи на подготовката.
А и срещам препятствия. Трябва да не се мисли, да се действа като машина в такива случаи, защото не знам с това притеснение до къде ще го докарам.
Поздрави!

обаче "Как да преборим страха?" нещо увисва малко като лозунг на доброто пожелание ....или като пожелание към изпадналия в тежка депресия :"Ама не се отчайвай, стегни се и ще се оправиш!" - докторите са наясно че подобни съвети не работят.... Иначе осъзнаването е май наистина добра първа стъпка :))))

Поздрави

Който има уши - да слуша.
Който има очи - да гледа.
Който има сърце - да почувства.
Който има отворена душа, ще разбере.
Защото учителя идва, когато ученикът
е готов (отворен) за учението.
На всеки, когато му дойде времето.....

Да, така е. Имаше една притча. Един ученик решил да търси учителя си. Отишъл при първия и го попитал той ли е неговият учител. Учителят му казал, че ако той е неговият учител, ученикът ще почувства това. Ученикът не почувствал нищо и отишъл при следващия учител. И така ходил при много учители, но все не можел да намери своя. След години търсене на истината и учителя, ученикът съзрял. Един ден приближил до едно дърво и почувствал, че под дървото седи неговият учител. Казал му го. Учителят се усмихнал и му казал: Преди много години ти дойде при мен. Тогава виждах, че аз съм твоят учител, но ти не не беше готов за мен. Сега вече си готов.
Това бил първият учител при когото бил отишъл и който му казал, че трябва да почувства кой е неговият учител.
Едва тогава ученикът си спомнил, че е идвал при него. Но за разлика от тогава, сега не учителят, а ученикът бил различен и бил готов.

Преразказах го по спомен :)

Мен ме повали някакъв грип и от няколко дни съм с много висока температура и нямам сили да седна пред компютъра. Когато се оправя ви обещавам, че ще ви отговоря на всеки поотделно. Само на диаманта сред стъклата пожелавам успешно представяне на интервюто и последващо назначаване! Представи си, че вече си спечелила мястото, виж се в тази позиция. Така ще ти е по-лесно да се представиш уверено на интервюто.
Още веднъж ви благодаря и поздрави:)

Здравей, Звездичке! Ние не трябва да се идентифицираме с всяка мисъл, която прехвърча през ума ни. Именно това, върху какво се спираме и се задълбочаваме, ни моделира като личности. Когато мисъл на страх, притеснение, тревога или огриженост ни "нападне", можем да си представим един десктоп на компютър и да отпратим тази мисъл в "кошчето". Много е важно да се научим на тази профилактика. Хубаво е да си "качим" "антивирусна програма" за разпознаване и недопускане на подобни мисли в съзнателния ни мисловен процес. Поздрави!

Здравей! Тази тема е толкова необятна, че изобщо не мога да претендирам за цялата истина в този постинг. Но всеки път към познаване на истината може да започне с първите стъпки. Добре дошла си тук винаги!

Още веднъж пожелавам успех за тази работа! Най-добре е когато си отпуснат и свободен на такова интервю. Приеми, че срещу теб също седят хора, а не роботи или свръхчовеци. Те ще искат да видят в теб човек, с който ще им бъде приятно да работят. Ако не те харесат, значи не са твоите хора. Те ще те чакат на по-страхотно място.

Здравей, Дрона! Има едно хубаво свойство на лозунгите и то е, че лесно се запомнят - нещо като мантра. Изскачат в съзнанието когато е необходимо. Може би не е за вярване, но следващия път, когато нещо те накара да се притесниш или разтревожиш, ще се сетиш за това: "Да уплашиш страха". Преди двадесет и няколко години страдах от сърдечна невроза. Получавах сърцебиене, прескачане на сърцето и усещане на пулса като ехтене от камбани. Една нощ стигнах до там, че трябваше да викаме Бърза помощ. Докторът ми би една яка доза успокоително и отдели много време, за да ми обясни механизма на сърдечната невроза - която, апропо, е следствие от натрупани страхове, тревоги, притеснения и преживяване на всичко със сърцето. Докторът ми каза, че не се променя ритъмът на сърцето, а моето възприятие за него, защото падал долният праг на чувствителност на нервната система (предполагам, че не го казвам правилно от медицинска гледна точка - но смисълът беше подобен - все пак е минало доста време оттогава). След този разговор, когато усещах сърцебиене и паника, че сърцето не е добре, аз си цитирах точно тези думи: "Спокойно, смъкнал се е само долният праг на чувствителност". Няколко месеца след тази терапия симптомите на сърдечна невроза изчезнаха завинаги. Така че лозунгите понякога могат да свършат и полезна работа. Поздрави :)

Здравей, Руми! Много пъти се моля точно за това - да имам виждащи очи, чуващи уши, меко сърце и разум, който да открие пътя и смисъла! Винаги се радвам, когато открия сродни души :) Поздрави:)

Много ми хареса тази притча! Да разберем какво търсим - едва тогава ще го намерим! Толкова е важно да открием правилния извор, от който да пием изворна вода :)

Тъй като притесненията ни са конкретни, можем да вземем навременни мерки, да съберем информация за повода на нашето притеснение и да се освободим от този товар.

Не винаги можем с осъзнаването да се освободим от товара. Дори по-често не можем, задълго. Животът е най-непредсказуемият творец.

Трябва да се научим да живеем активно, да отдаваме максимума от себе си във всяка област, а за останалото, което не зависи от нас, да мислим позитивно и да очакваме добри неща. Трябва да се научим да се оттърсваме от грижите си и да се отпускаме.

Красиво като пожелание, но трудно осъществимо реално. Грижите днес, са грижи и утре и вдругиден, както са били грижи в миналото.....точно това му е гадното на живота в България-не можеш да имаш стабилност дори в краткосрочните си програми. България е място само за силни, можещи и напористи хора, които вече са се доказали или най-малко имат "гръб" или поне достатъчно сили да продължат БОРБАТА. Не е тъжно, не, просто е живот, такъв какъвто винаги е бил.

Чрез притеснение не можем да променим обстоятелствата, нито да въздействаме върху близките си.
ИСТИНА. Но също така е истина, че понякога обстоятелствата не ти позволяват никакъв успешен ход/освен ако не се смята този с главата в стената:)/
Всъщност исках да кажа, че страхът за личното е преодолим, но не и страхът за децата, за това, че няма да се справиш както трябва като родител.

Не съм съгласна обаче, че човек, който дълго е живял в условия на постоянен стрес, е "поклонник" на силните усещания.

Психологичската война срещу стреса не е еднократно действие. Тя изисква обучение, практика и решимост. Наистина не е лесна за прилагане, но е много успешна в дългосрочен план. И хората в развитите страни живеят в стрес, само че не се притесняват за физическото си оцеляване :)
Доказано е, че в живота си привличаме това, което очакваме. Подсъзнателно спомагаме то да се случи. Затова трябва да очакваме позитивни неща дори в най-тъмната част на живота си. Знам, че цялата история за позитивното мислене може да звучи като пълни глупости, но тя работи успешно за тези, които са решили да й повярват. Ще ти кажа едно лесно упражнение. Много е елементарно, но успешните неща в живота обикновена са много семпли. Сутрин, когато се миеш (понеже е прието от всички като лично време), можеш да се погледнеш в огледалато и тихо да си кажеш на глас следните неща (ти можеш да си преработиш списъка): "Аз съм здрава и силна. Аз имам успешен живот. Днес съм по-добре от вчера, а утре ще бъда по-добре от днес. Аз мога да бъда победител. Аз съм добър и грижовен родител. Аз обичам децата си и им го показвам. Днес няма да пропусна нито един момент, дори и малък, без да му се насладя. Днес съм благодарна за всичко, което имам. Днес няма да мисля и да говоря негативно, защото аз съм позитивен човек. Аз вярвам, че ще сбъдна мечтите си."
Специалистите по масмедии и връзки с обществото (предишните отговорници за пропагандата :)) ) знаят, че нещо, което е изговорено и чуто многократно, се превръща във вътрешна убеденост. Затова дори в началото да звучиш плахо и неубедително и да ти звучи смешно, глупаво и абсурдно, не се отказвай. Ще видиш как след време ще започнат да ти блестят очите, когато казваш тези думи, ще звучиш самоуверено и ще почнеш да забелязваш първите резултати. Важното е да не се отказваш. Всичко става бавно, стъпка по стъпка, с натрупване. Но успехът е гарантиран.
Що се отнася до силните усещания - поклониците на екстремния спорт са именно от тези среди. Това е известна статистика:)

резултатите вече са налице:) - не си затварям очите пред никое огледало:)
колкото до най-доброто лекарство за победа над страха - това е успехът, независимо че и той е доста относително нещо:)

оставам с недоверие обаче към всички стакмистики:)
Поздрави, Harvi!

В древните цивилизации името има огромно значение за съдбата на човека. Предполагам, че съзнателно си избрала това име - кундалини. Колкото по-често те наричаме с това име, толкова повече ти ще се идентифицираш с космическата енергия (както се вярва от йогите). Избрала си си висше състояние на психиката и духа на йогите. Доколкото зная това учение се стреми към хармония между човека, природата и космоса. А в основата на хармонията е позитивизма :)) (Какво си баба знае - това си бае :)) ) Стремежът към успех е позитивно нещо, стига да не се постига чрез потъпкване на другите. Това е целеустременост, мотивираност и впрягане на силите в дадена посока. Това е същото нещо, казано по друг начин :)
Що се отнася до екстремните спортове - те се практикуват много често от полицаи, военни и висши мениджъри, които обикновено са подложени на силен стрес.
Поздрави и от мен :)

Интересни коментари, особено на compassion и kundalini. А пък твоите допълнениа са безценни.

Това е много важна тема, която ни засяга ежедневно! Благодаря ти!

Touchdown! That's a relaly cool way of putting it!

You've hit the ball out the park! Inrcdeblie!

Dt5zfs <a href="http://mzvldlctcnrn.com/">mzvldlctcnrn</a>

WWGIyv <a href="http://dahlahiebvpx.com/">dahlahiebvpx</a>

TYtC0r , [url=http://tuerufhieltg.com/]tuerufhieltg[/url], [link=http://ssepkfmourio.com/]ssepkfmourio[/link], http://dxsykzdtztex.com/

iH9x8Q <a href="http://ugqefrqazscn.com/">ugqefrqazscn</a>

nK6QQ7 <a href="http://bltctigubtmp.com/">bltctigubtmp</a>

o6T0Zm , [url=http://zbybznmswllm.com/]zbybznmswllm[/url], [link=http://tmdydlqtljmw.com/]tmdydlqtljmw[/link], http://xfplyqljwatf.com/