Да не вземаш решение или да оставиш друг да решава вместо теб - също е решение ;)
Вариант е също да си вземеш треньор да избори и решение, защото това е своебрачен мускул, който понякога сме занемарили.
Хубаво написано и е по любимата ми тема.

Права си - отказът от собствено решение също е решение. Последствията от това в живота ни - също. Характерът трябва да се гради внимателно. И най-важното е, че по-добре късно, отколкото никога! Поздрави :)

"Трябва да сме ентусиазирани, но не емоционални. Посветени, но не обсебени"
Това специално много ми хареса. Много е тънка границата между двете и се прекрачва лесно. Решителността е заложена в характера на човека. Има начини да се развие и научи, но според мен трябва и отвътре да го носиш - на генетично ниво. Решителните хора си личат от разстояние. Не е необходимо дори да правят нещо, те се отличават от другите по стойката, по погледа, по хладнокръвието, ако щете. Решителните хора знаят, че могат да разчитат на себе си и излъчват увереност. Останалите само хленчат и си търсят оправдание.
По-добре сам да си си счупил главата, отколкото нищо да не си опитал.

Така е, Еми! Няма нищо по-вгорчаващо живота от съжалението, че не си опитал. Понякога не осъзнаваме, че малките неща всеки ден ни изграждат като личности, че са малките тестове, които ни подготвят за големите изпити в живота. Ние търсим изключителното, невероятното, мащабното, историческото, а пропускаме истинското и единственото, защото не изглежда така, както очакваме... Решителните хора са внимателни към дребните знаци по пътя на съдбата! Благодаря ти за коментара!

Браво Харви ! Благодаря ти ! Трябвало е да завършиш и психология. Но мисля, че това с което ни впечатляваш в темите си, не може да се научи само в училище. То е заложено вътре в теб. То е плод на висок интелект, култура, опит, нюх и знания. И ти си виртуоза.
Радвам се, че отново имаш тема. Затова говорех, че има хора като "извор", които има какво да кажат . И трябва да го правят. Словото им трябва да се лее. Та дано да има кои да ги чуе..
Поздрави :-)

Караш ме да се срамувам! Благодаря ти! Много ценя мнението ти! Мисля, че не си видял и предишния постинг :)) Радвам се, че си тук! Поздрави!

написано без нито една излишна дума, но... нито една подобна сложна тема не може да бъде разгледана всестранно в такъв кратък постинг.
Знаеш, че в учебника по мениджмънт има цял раздел само за взимане на решение. Даже графично се дават някои постановки с отговори да или не, в друг раздел се обсъжда управлението на риска и т.н. Но в психологията се отчитат и много други фактори. Доста от тях ти вече си споменала. Аз сега няма да цитирам учебниците, но само приятелски ще отбележа, че понякога трудността при взимане на решение идва не от липсата на решителност, информация, познания, цел, мотивация и т.н., а от факта, че не сме сами. Човекът е социално същество и живее в групи, с които трябва да се съобразява. КОМПРОМИСЪТ може в твоя постинг сега да не е на почит, но той често се явява единствено правилното решение. Според мен, най-важното при взимане на решение е постигането на вътрешен мир и хармония. Щом съвестта ти е будна, но не ти пречи ти да спиш, значи всичко е наред.

Много ти благодаря, marcela! Радвам се, че и ти си тук! Приятно е да откриваш нови приятели, с които да се разбираш добре! Поздрави!

Руми, погледнах си учебниците от УНСС и се отказах да пиша в академичен стил :)) Никога не съм била против разумните компромиси, даже споменавам препоръчителното присъствие на съветници. Непоколебимостта трябва да дойде когато решението вече е взето, за да се доведе до край изпълнението му. Затова е по-добре да се обмисля предварително, когато това е възможно. Дори в учебниците и специализираната литература за работа в екип се препоръчва разгорещен спор между участниците в екипа по разглеждания проблем и пълно единодушие след вземането на окончателно решение. Но и тази дисциплина трудно се постига :)) Като всичко в човешките взаимоотношения! Но в това е тръпката в живота, привлекателното, приключенското - не можеш да предвидиш всичко :)) Благодаря ти, Руми! Поздрави :)

ДОБРЕ ДОШЛИ В НАШИЯТ ФОРУМ!!!НИЕ СМЕ НЕФОРМАЛНО МЛАДЕЖКО СДРУЖЕНИЕ БГ УСТРЕМ!НИЕ СМЕ ЗА ЕДНО ЧЕСТНО, ПАТРИОТИЧНО, ОТКРИТО И СЪРЦАТО УПРАВЛЕНИЕ, КАКТО НА ДЪРЖАВНО, ТАКА И НА МЕСТНО НИВО!
НИЕ СЕ БОРИМ ПРОТИВ НЕРЕДНОСТИТЕ КОИТО НИ ОБКРЪЖАВАТ ЧРЕЗ СЕЗИРАНЕ НА НЕОБХОДИМИТЕ ОРГАНИ И ПРИЗОВАВАМЕ ЗА ЕДНО ПО-БУДНО И ОТГОВОРНО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО!
ВСЕКИ Е ДОБРЕ ДОШЪЛ ПРИ НАС, НЕЗЕВИСИМО ОТ НЕГОВАТА РЕЛЕГИОЗНА И НАЦИОНАЛНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ!
КОЛКОТО СМЕ ПОВЕЧЕ, ТОЛКОВА ПОСИЛНИ ЩЕ БЪДЕМ!

БГ УСТРЕМ!!! BGUSTREM.ACEBOARD.COM BGUSTREM.WEEBLY.COM

ДОБРЕ ДОШЛИ И В НАШАТА БЕЗЦЕНЗУРНА ТЕМА ОЗАГЛАВЕНА- ТРИБУНА
ИМАМЕ ВЕЧЕ И ПОП ФОЛК ТЕМА И ЗВЕЗДНО ВАРИЕТЕ-МЛАДЕЖКИЯ ФОРУМ НА БЪЛГАРИЯ-ЗАПОВЯДАЙТЕ
bgustrem.aceboard.com

Добре дошли и вие тук!

Ние какви сме.....????Прям въпрос, изискващ точен отговор. Чудесна тема за размисъл....Аз определено съм от хората, които не са нерешителни, вземам своите решения-кога водена от разума, кога от чувствата, понякога греша, но винаги съм готова да понеса отговорността за своите решения. Съгласна съм с теб, че по-добре да сгрешиш, отколкото да тъпчеш на едно място и да се страхуваш, чудейки се кой път да избереш....., защото отчитайки грешката, ти взимаш поредното решение, правиш поредната крачка в една или друга посока, т.е.-движиш се, а не тъпчеш на едно място......И именно кризисната ситуация ни разкрива най-точно какъв е човека до нас, срещу нас, сред нас и можем ли да му се доверим......

Благодаря ти! Аз много се напатих от емоционални решения и сега винаги изчаквам, докато съм сигурна, че мога да взема трезво решение. Най-дълго отлагам решенията, които защитават моите интереси и сега работя върху тази слабост :) Но наистина, по-добре каквото и да е решение, отколкото напрежението от неговото отлагане! Има един израз, за това, че във време на криза се проявява истинската ни същност: Натискаш тубичката - очакваш майонеза, а излиза кетчуп :) Прегръдки :)

Не можем да прекосим морето, ако само стоим на брега и броим вълните!
На всичко може да се научи човек!
Трябва само да го пожелае истински!
Сърдечен поздрав!:)

Много си права - човек може да се научи на всичко! А след това морските пътешествия ще му харесат и ще го привличат все повече. Благодаря ти за коментара!