Да знаеш кога, какво точно да кажеш! Да се изправиш и да продължиш. За това е нужен и такт и воля!! Но не винаги се получава... Хубав ден!

Много е трудно, но е правилното.

Благодаря ти! Вярно е, че не винаги се получава. Не защото е невъзможно, а защото много ни се иска нещото да продължи. Може да сме загубили много близък човек и да искаме да живеем в спомените си за него завинаги. Можем да бъдем нещастни в брака, в работата или във взаимоотношения, но да се затрупаме с надежди и правдоподобни обяснения защо не слагаме край. Можем да се борим за нещо, въпреки че е безнадеждно. Понякога го правим точно така, както стоим упорито на спирката на трамвая и не отиваме на спирката на рейса, само защото вече сме чакали толкова дълго и се заблуждаваме, че трамваят ще дойде всеки момент. И, ако не сме на спирката, ще го изпуснем. А може да няма ток. Може да правят ремонт по трасето и да няма трамвай изобщо. Може трамваят да дойде препълнен и за нас да няма място. В същото време покрай нас могат да минават празни автобуси със същия маршрут или дори с по-удобен... Такъв вид ситуации в живота са многобройни. Просто трябва да вземем решение. Защото винаги има алтернатива! Винаги има ново начало. Сбогуването не е забрава, то е само освобождаване към бъдещето. Хубав ден и за теб!

Понякога наистина е много трудно! На хирурзите също не им е лесно да вземат решение за ампутация, но знаят, че е животоспасяваща. Може да звучи страховито, но както непочистената рана може да загнои и гангреняса, така и отлагането на края може да усложни безкрайно живота ни, да доведе до тежки последствия, да отрови душата ни. От операцията може да боли в момента, но после всичко заздравява. Хубаво е да има кой да ни помогне или да ни подкрепи в такива моменти. Поздрави :)

Мъдър съвет. Колкото и да е трудно, трябва да постъпим достойно и да прекратим нещо в дадения момент. Протакането ни напряга. Но е нужна и много сила, кураж, за да направиш това.....И боли......Но после болката намалява постепенно, ако сме сигурни , че сме постъпили правилно.

Иве, истината е, че болката е започнала много по-рано. За да се стигне до край, значи нещо ни е мъчило преди това. Понякога трябва да слушаме сърцето си, независимо от логиката, но и в никакъв случай не трябва да си позволяваме да взимаме решения емоционално. А когато вземем решение, не трябва да мислим "Какво щеше да стане, ако...". Просто такъв сценарий няма, защото е сложен край. Дори да не успеем от първия път, ако го искаме наистина, рано или късно ще успеем. По-добре рано :) Поздрави :)

прегръщам те и ти благодаря за този пост! :))

Радвам се, че е послужил! Всичко най-добро ти желая!

В живота си непрекъснато изоставяме неща, които са изиграли своята роля и повече не са ни необходими. Това ни е нужно. Не можем без него. Иначе няма как да продължим напред. Ходенето на едно място вреди и изнервя подсъзнателно. Стоенето обаче е полезно. Време за размисъл и подготовка за придвижване или скок, зависи от нагласата ни и от готовността за следващия етап.
Нямам бивши приятели в реалния живот. Веднъж заели място в душата ми, те не са я напускали никога. В това отношение съм щастливка!:)
Хубав повод за размисъл е постинга ти!
Благодаря за него!

Приятелството е нещо много ценно! Най-често остават по не повече от един-двама приятели от всеки етап в живота и от тях малцина са най-близки приятели за цял живот. Приятелите са истинско богатство, което трябва да се пази и цени! Защото и то не е даденост, а понякога забравяме това.
Благодаря ти за коментара! Подсети ме за нещо.
Понякога не приключваме нещо, на което му е дошло времето да бъде приключено, поради чувство за дълг, поради благодарност за оказана помощ в миналото, поради общи преживявания, от чувство за неудобство! И това се превръща в тежко бреме за нас.
В друг случай може да сме попаднали в компания, с която сме имали общи интереси. Но ние сме се променили, интересите ни са станали други, извървели сме път напред с различна скорост от другите. Време е да си признаем, че е дошъл моментът да кажем "край".
Ако имаме сълзи, трябва да ги оставим да се излеят, ако искаме да стенем - да си позволим да го направим. Трябва да надживеем мъката, да не я натъпкваме надълбоко в сърцата си, а да я оставим да се излее. След това да кажем "сбогом" и да продължим напред с нови сили!
Трябва да запазим душите си здрави!
Поздрави!

Някои хора много трудно казват не, на други им е невъзможно да приключат със стари неща, връзки, навици, ..изобщо е трудно да се сбогуваш с илюзиите си, с това, че нещо Е не това, което си очаквал..

Когато не си доволен, когато не си щастлив, когато не си на мястото си и не си с правилния човек, когато...трябва да отрежеш от корен, да сложиш точка - направи го! Най-мъчително е продължителното сбогуване, агонията на удължаването на илюзията..Няма смисъл. Надеждата, че още малко може да имаш или да изживееш нещо, което някога е било приятно, значимо, близко, е една химера. Настъпва поредното разочарование, духовен срив и вътрешна празнина. Изтощението от конфликта между това, което искаме, обичаме, вярваме и това, което се е получило, е път към депресията, неудовлетворението, саморазрушаващо ниска оценка, тревожност...
За да излезе човек начисто, трябва да скъса със всичко старо, да изчисти килера от застояли вещи и чувства, от ненужни хора, от всичко,което не му е по сърце..защото животът е прекалено кратък за да го пилеем и прекарваме с хора, които не обичаме, в дейности, които са ни противни, или в обкръжение, което ни натоварва. Ако имах този акъл преди 20години...разпиляно време..
Поздрави Еве, темата е супер - отново!

Еми, много хубав коментар си написала! Съвсем точно си описала състоянието. Идва момент, в който усещаш в себе си надигащо се негодувание от натрупания нереализиран потенциал, искаш да се протегнеш напред, но си обвързан с въжета от установения ти начин на живот. Всеки ден минаваш по едни и същи коловози, които сам си издълбал и знаеш, че е време да излезеш от тях. Започва борбата на стабилността и комфорта с мечтата и копнежа за нещо повече. Може да се случи по всяко време в живота, но е най-изразително около 40-те години и затова е наречено криза на 40-те. Ако вземем натрупаната мъдрост до тогава и яхнем вълната на надигащия се ентусиазъм, можем да си осигурим вълнуващ и щастлив живот до края на дните си. Както се казва, тогава е моментът да прибавим живот на дните си и да искаме дни към живота си. Много хора не разбират това състояние и смятат, че само смяната на партньора ще разреши проблема с неудовлетворението. Но дълбоко бъркат. Трябва да погледнат в друга посока - навътре в себе си. Трябва да се запознаят с новата личност, която се е формирала бавно през годините и вече е готова да излезе на сцената. Както казваш ти - другото е разпиляване на времето!
Поздрави и за теб, Еми!

Насочваш вниманието ни върху правилни и уж известни неща, но го правиш по увлекателен начин! Писано има много по света, но колко прилагаме от него? Хубави са темите, които избираш и ми е приятна срещата с твоя начин, по който ги пресъздаваш.

Конкретно по темата - ще си позволя и различна гледна точка, за да стане диалог :). Човек винаги търси нещо по-добро, без да е наясно заслужава ли го и то наистина добро ли е за него. Към това се прибавя и фактът, че непознатото в масовия случай е по-вълнуващо от онова, до което се будим всяка утрин(ако говорим за отношения "мъж-жена"). Така че, на първо място, трябва винаги, решим ли да сложим край, да се замислим дали новото би издържало теста на времето по-добре от настоящото ни старо. И второ - дали ние заслужаваме по-доброто наистина. Понеже човек често мисли какво иска, но рядко си прави добра равносметка какво другите получават от него. Всичко това е просто друга гледна точка, а не несъгласие с разгледаната от теб.

Поздравления, harvi, за мен е наистина удоволствие да те чета!

Докато четях постинга имах усещането, че съм го писала самата аз! Мисля по същия начин - търпи се до едно време, след това се взема решение и се отстоява, каквото и да струва! Продължаваме напред, само напред, всичко си е в нашите ръце и в нашите мисли! Поздрави! И благодаря ти!

И в това има много мъдрост, въпреки, че аплодирам твоята позиция!

Привет, georgibogdanow! Много ти благодаря за коментара! Хайде да погледнем от другата гледна точка!
Въпросът "Заслужавам ли това?" по-скоро говори за проблем със самочувствието. По-правилните въпроси са: "Готов ли съм за тази стъпка? Готов ли съм да платя цената за промяната? Имам ли сили да го направя или ще се откажа по средата?" Аз не съм привърженик на прибързани и необмислени постъпки, но и отлагането на решението може наистина да причини тежка депресия, а това е болестно състояние. Аз лично обичам да пиша. Пиша какво искам, какво имам, как да стигна там, където искам. Пиша си положителни и отрицателни страни на проблема. Разбира се, никога не можеш да предвидиш всичко, нито да обхванеш цялата картина напълно изчерпателно. Но е много важно да си наясно със себе си, да не живееш в заблуди, илюзии или в комплекси за малоценност. Трябва и малко риск, иначе животът ще бъде скучен, не мислиш ли :) Ако живеем в самодоволство, ще останем далеч назад от другите. Не трябва да спираме да се протягаме напред! Ако имаш време, можеш да погледнеш нещо, което писах миналата година: "Обичате ли себе си?", "На среща с Малкия принц" и "Чуваш ли се какво говориш?"
Ще ми е интересно да чуя мнението ти!
Поздрави!

Аз също ти благодаря! Винаги ми е приятно, когато срещам съмишленици :) Ако не мислим за живота напред, можем да изпаднем в "дупка", да изгубим реалната представа за себе си и за живота. Ще тичаме напред заедно :) Поздрави! Радвам се, че си тук!

Горим мостовете, когато сложим край твърде късно, когато действаме емоционално, защото не можем да търпим повече! Когато вече се е настанила омразата. Тогава по-скоро бягаме, отколкото да тръгваме в добре обмислена посока. Когато сложиш край навреме се запазват мостовете, взаимоотношенията, спомените, дори чувството за свобода и спокойствие може да ги обогати! Поздрави!

Прекрасно написано!!!Може да ми помогне някак....

Много благодаря! Пак заповядай тук!

от текста, а и от коментарите ти.
Но точно тази тема ми "обясняваше на висок тон" сестра ми преди два месеца като си бях в България. Тя се чувстваше много горда, че е "издържала" и нищо не е променила в живота си (съпруг, работа, дом, навици), въпреки, че й е било много трудно и е била нещастна. Останала е верна на себе си. Зяпах като теле, невярвайки на ушите си. Как да й кажа каквото си мисля и да я сваля от пиедестала й ... Закостенелия начин на мислене и действие затова е закостенял, защото не допуска никакво влияние и никакво движение, а това е равносилно на смърт, защото живота е непрекъснато движение, промяна.

С въпроса "Заслужавам ли това" исках да насоча внимание към смирението, което определно е отстъпило позиции пред прекомерното самочувствие. Колко човека познаваш, които са недоволни от онова, което им предага животът? И колко са онези, които смятат, че животът им предлага дори повече, отколкото смятат, че са заслужили с нищожните си дела. Съотношението според мен е показателно за това дали човек страда от липса на самочувстие или му е неприсъщо смирението. Според мен, ако повече хора се питаха по-често "заслужавам ли това" и не прегазваха всичко по пътя си, стремейки се да го постигнат, щяхме да имаме един по-уютен свят. Липсата на самочувствие е друг проблем, но не визирах него. Както и да е. Получи се диалог, това ми беше целта :). Ще прочета написаните от теб заглавия, но малко по-късно ще имам време да го сторя, без да бързам. Сигурен съм, че ще ми бъде приятно!

Хубав ден :)

Много неща, които пиша, зная от опит, за съжаление. Но съм решила, че ще се опитам да помогна на други хора да не правят моите грешки. Анализирам грешките си, старая се да стигна до корена, до причината за тяхното допускане и да осмисля правилните стъпки. Разбира се, постъпвам и правилно, и тогава мога да направя разликата :) Силно се надявам да бъда полезна на някого с опита си. Това, което ти е казала сестра ти, е често срещан манталитет и неправилно разбиране на жертвоготовността и себеотдаването. Това може би обяснява частично и петвековното робство. Истината винаги излиза наяве и осъзнаването на реалното положение е доста болезнено, когато съзнателно е избирана илюзията. Благодаря ти за коментара!

Получава се интересен диалог, така че ще продължа :) Ти описваш много добре човешките характери, така че се надявам да се съгласиш с мен, че високомерието и себеуважението са различни понятия. Не е липса на смирение това, че всеки един от нас копнее за по-добър живот, за по-хубави условия на живот, за нови придобивки, за реализация в кариерата и т.н. Различен е начинът, по който хората се опитват да придобият желаното. Смирението е когато не се самозабравиш, не станеш високомерен, горделив и си готов да споделиш това, което имаш. Колкото и да е странно, отказът от придобивки в живота е гордост, а не смирение. Защото човек, който няма нищо, не може да помогне на никой друг. Арогантността и цинизмът, за които говориш, са точно признаци за ниско самочувствие, комплекси за малоценност и опит за прикриване на дълбоко нараняване в миналото. И на страх! Арогантните хора са много страхливи. Хората, които пазят достойнството си и се уважават, могат да помогнат на другите около себе си. Когато уважаваш себе си, можеш да уважаваш и другите, а не да се опитваш да ги използваш за лична употреба. Много хубаво и правилно си казал, че трябва да си задаваме въпроса какво даваме ние на другите. Всеки заслужава достоен живот, това пише и в конституцията, изборът на пътя, по който да вървим, прави голямата разлика. Поздрави:)

Диалогът е налице :), моля да ме извиниш, че понаписах доста коментари тук по темата. Аз не си бях поставил за цел да направя обстоен анализ на показното самочувствие и на какво то почива в дълбочина. Споменала си някои детайли от психологията, които са правилни и се изкушавам да ги развия и допълня, но ще избягаме напълно от темата. Аз използвах думата "самочувствие" акцентирайки върху нейната външна изява, показността, демонстрационната й форма, а не търсех детайлен анализ на причините, които я пораждат. По-скоро съотнесох думата към претенциозността, която имаме към нещата, без да е ясно заслужаваме ли ги. В този смисъл и дух са и написаните от мен неща дотук. А това какъв е генезисът на собствените ни прояви, е обект на изследване от много автори в едни дебели книги, със съдържанието на някои от които съм имал радостта да се запозная. Но едва ли в блог комуникацията една подобна тема може да бъде изчерпана, без постоянни уточнявания за смисъла на използваните думи, без много допълнителни скоби и т.н.

Приемаме, че не трябва да спираме да търсим и да се стремим, но и да съумяваме да оценяваме онова, което имаме. Понеже всяка нова дреха в един момент се превръща в стара и тогава разбираме коя стара дреха е всъщност по-добра. Макар новата да е винаги по-желана, докато е нова, само защото е нова :).

Хубава вечер, harvi!

Благодаря за участието! Беше ми приятно! Хубава вечер и на теб! Наистина в един постинг и коментари не можем да бъдем изчерпателни! Всичко най-добро!

Стори ме се , че четях собствените си мисли. Благодаря ВИ! Пожелавам си да имам силата да кажа " Сбогом"

че не мога да повярвам да са дело на счетоводтел. Прочетох доста от по-старите, защото имам известна склонност към депресии и съм чел доста литература по въпроса. Истината е, че до голяма степен психичните прояви на хората не са волеви, а се държат на липсата на хормона сератонин в мозъка. Става въпрос за липсата на настроение. Хората с излишък на тоя хормон винаги и при всички положения изпитват чувство на щастие.

Аз благодаря за посещението! Ако имате нужда, намерете си подкрепа в лицето на близки приятели или роднини - зависи какъв е проблемът. Не се изолирайте и не влизайте в клопката на работохолизма докато решите проблема - търсете компания от съмишленици и стойте повече на открито - това винаги помага :) Важното е първо да спечелите битката в ума си! Успех!

Благодаря ти! Все пак счетоводител съм от 19 години! Сератонинът - хормонът на щастието - може да бъде стимулиран с малко волево усилие, независимо, че се произвежда от мозъка. Психолозите използват различни техники и похвати, за да помогнат на пациентите си да усетят, че контролират живота си, че те налагат правилата. Могат да бъдат разговори за минали успехи или елементарни детски игри, в които се подреждат картончета по цветове и форми - важното е да се получи усещането за ред, спокойствие и самоконтрол. (С това изобщо не изчерпвам методите на психолозите!) В живота можем да постигнем това без психологична намеса, ако се научим да си поставяме всекидневно множество лесни задачи за изпълнение. Или ако успеем голяма, мащабна и сложна задача да разгарадим на елементарни малки стъпки с достижими срокове. Тогава за всяка свършена задача можем да се награждаваме и да отчитаме успеха си. Усещаме, че сме способни и владеем ситуацията. В този момент мозъкът освобождава сератонин и ние се чувстваме щастливи. Редовното практикуване на този похват усъвършенства уменията ни и с времето все повече сератонин се натрупва в мозъка ни, а ние се чувстваме щастливи и преуспяващи, защото благосъстоянието не е само въпрос на финансов просперитет. Предполагам, че знаеш това, след като се интересуваш от тематиката. Най-безболезненият начин да се справиш с депресията е да си наложиш позитивното мислене! Много ти благодаря за коментара! Пак заповядай тук!

Поздрави и от мен!

Поздрави и от мен, приятелю! И не се кахъри за отрицателните вотове! Талантът винаги предизвиква злоба и омраза у някои хора! Виж последния постинг на mamkamu.

Много ми харесват постингите ти, като че ли аз съм ги писал.
Инспирира ме за последния ми стих днес.
Благодаря!

Аз също благодаря! Винаги се радвам на съмишленици! Поздрави :)

Имам една максима: "По-добре ужасен край, отколкото ужас безкрай..."
Когато хората се научат да вземат решения и да се изправят срещу страха от собствените си решения, ще разберат колко свободни ги прави това...
Поздрави!

Да, така е! Звучи парадоксално, но колкото повече отговорност си готов да поемеш, толкова по-свободен ставаш. Вярно е и обратното - колкото повече бягаш от отговорност, толкова повече развиваш робски манталитет. Поздрави!

Fell out of bed felenig down. This has brightened my day!

takxkO <a href="http://hwieedllbgto.com/">hwieedllbgto</a>

toeqpw , [url=http://khpgkidsovzn.com/]khpgkidsovzn[/url], [link=http://pxddvxuykdii.com/]pxddvxuykdii[/link], http://atkmpinvkzxv.com/

Yubr7O <a href="http://ipfmnmunafkv.com/">ipfmnmunafkv</a>

qqJq4A , [url=http://ublefdjllene.com/]ublefdjllene[/url], [link=http://pihfwsqgjqkg.com/]pihfwsqgjqkg[/link], http://pzyzhweuuhwc.com/

можем касетката, диска, а може и интернет доставчика... :))) Поздрав най-сърдечен! :)