Защо започнах тази поредица за България с откъс от „История славянобългарска” в предишния постинг? Съвсем смирено и с голяма буца, заседнала на гърлото ми, ще се присъединя към думите на Паисий: „Твърде много обикнах българския род и отечество…” Боли ме, когато с лекота се оставяме на подигравките и упреците, но още по-мъчно ми е, когато самите ние заговорим за робския си нрав. Ние нямаме робски манталитет, ние живеем като мъченици, защото имаме мисия и кауза – да изградим по-добър живот за децата си! Ние стискаме зъби, напрягаме мускули и затягаме колани, защото за нашата нация няма нищо по-важно от тях – децата! Ние не сме егоисти, не искаме всичко тук и сега. Искаме те да живеят добре и да продължат по-нататък! Ние чакаме нощта да свърши и да дойде утрото … Затова търпим и издържаме!
Кажете ми колко българчета ходят на работа всеки ден след училище и през ваканциите? За колко семейства това звучи нормално? Колко западноевропейски или американски баби и дядовци работят допълнително, за да помагат на децата и внуците си? Или те са богати и нямат нужда? Вместо да ни наричат подигравателно Хомо Балканикус, трябваше да ни кръстят Хомо Родитѐликус.
Но, ако децата са всичко за нас, тогава не е ли време да се събудим? Все по-често позволяваме дните ни да се превръщат в поточна линия, живеем механично, повтаряме заучени клишета и пригласяме в транс на рекламните мантри и заблуди. Дали не се превърна в клише и това, че живеем за децата? Не, обидихте се? Тогава си отговорете сами на въпроса тази седмица колко време прекарахте с тях? Чухте ли ги или само вие говорихте? Те разбраха ли колко ги обичате и колко са важни за вас?
Как стана така, че единствената нация в света с празник на буквите, с химн, в който се пее, че науката е слънце, стигна такова дъно на образованието, че огромна част от населението е неграмотно? Безсмислени, лишени от преклонение пред знанието учебници, некадърно изготвени учебни програми, незаинтересовани и измъчени от кухи реформи учители, безхаберни родители, апатични ученици, бедна материална база и всичко това покрито с празни лозунги и безрезултатни политики. Защо допуснахме това? По-добре килийно училище върху рогозки на земята с глинени дъсчици, но с любознателност и хъс, отколкото тази имитация на образователна система. Никой не говори за знание, наука, интелигенция, просвещение. Темата е пари – заплати, хонорари, бонуси, бюджети…
Защо бюрократи изготвят яловите учебни програми, с които и най-добрите учители трудно се справят? Защо учебници се пишат от хора, които не са говорили с деца от 100 години? Защо илюстрациите в учебниците са направени от връзкари, скарани с изкуството? И в крайна сметка какво искаме да научат децата в това училище? Трябва да говорим за България 2030 и да гледаме към бъдещето, защото нощта свършва и утрото се ражда… Бъдещето на България зависи от образованието днес. Няма значение дали имате сега деца, дали вече са пораснали или още чакате първото зъбче. Темата за образованието трябва да се превърне в национален приоритет. Утре ще бъде късно. Ако днес не разберем уроците от миналото си и не вдигнем погледите си далеч напред във времето, ще останем треторазрядна нация от метачи, общи работници и клошари, от роби на чуждите плантации. Винаги е имало богати родолюбиви българи, които с радост са дарявали за училищата имоти, сгради, парични средства или оборудване. Но учителите са били най-будната прослойка от населението. Като общество имаме задължението да върнем уважението, достойнството и любознателността в училищата. Тази промяна трябва да започне от всеки един от нас. В този обществен договор (колкото и клиширано да звучи) няма място за синдикати и паразитни структури, изсмукващи жизнените сокове от образователната система. Трябват желаещи да се посветят на професията учители, разбиращи и подкрепящи действията им родители, ангажиран бизнес и политическа класа, осъзнаваща потребностите на времето. Когато се постигне такова обществено съгласие, ще се намерят и необходимите финансови и материални средства.
България 2030? Защо не европейски и световен образователен център? Не сме достойни? Да прочетем отново „История славянобългарска”…
До утре!
Радвам се, че си тук!
Хубаво е, че наминаваш още!:)
Поздрави Харви :-)
2. Как оправих България
3. Как да си оправим държавицата
4. Антикризисни мерки
5. 12 макроидеи за промени в държавата ни.
6. Ако бях премиер
7. Не четете този постинг
8. По банкета на куц крак
9. Mоите 5 идеи да излезем от кашата.
10. Заедно можем да променим България
11. Десет неща
12. Как да се оправи държавата ли?
13. Как измъкнах България от калта, когато управлявах #stoineff
14. Бъдещето... помоему
15. Искам
16. Как да се подобри икономическото състояние на България ако зависеше от мен... (от hristo27)
17. Президент за един ден :))
18. 5 позитивни идеи за развитието на България
19. Да започнем от себе си
20. Ако бях министър-председател...
21. Арт визитки от blog.bg - kushel