Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.06.2012 09:15 - Мюсли vs попара или България 2030 - III
Автор: harvi Категория: Бизнес   
Прочетен: 3768 Коментари: 8 Гласове:
13

Последна промяна: 08.06.2012 14:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Понеже вече можем да си отдъхнем, че сме страната на щастливите кокошки, хайде да си поприказваме за най-нещастните деца в Европа – нашите. Като такива се самоопределят голяма част от тях. Дали така се чувстват или това им е втълпено от средата, в която живеят, е друг въпрос. Не можем да си позволим да подминаваме този огромен проблем повече. Той съществува над 10 години, тогавашните деца днес са разгневени или апатични млади хора, на прага да създадат собствени семейства...

Не обичам празните приказки, затова ми се иска да задълбочим темата за образованието и грижата за децата от предишните постинги. Не си мислете, че вас не ви засяга. Може да разпознаете себе си в някоя роля, децата си, съседите…

Няма да открия топлата вода като спомена, че сблъсъкът между поколението на днешните деца и всички предишни поколения е революционен. Разривът не почива само на развитието на новите технологии, научните открития и епохата на дистанционните. Няма как да обясним на малчуганите какво е било и защо сме реагирали по определен начин по времето на социализма, няма как да разберат защо се смеем на Таралежите се раждат без  бодли и Баш Майстора. Да не говорим за патриархалната атмосфера на българското село.  Днешните деца се логват в профилите си в десетки приложения и мрежи за споделяния, говорят си в Скайпа, правят групи във Фейса, не преобличат кукли, а Симсове и садят картофи във Фармвил, гледат 3D филми и четат от таблети. Е, къде в тази поредица се нарежда българското образование?

Виждали ли сте скоро учебници по литература, история, география…  На свободния пазар се продават по 25 лв., а вътре няма нищо по-различно от това, което се преподаваше когато аз бях ученичка преди 30-35 години. И отново се изисква старото зазубряне на купища никому ненужна информация. Знаете ли кой е забраненият въпрос в българското образование? Въпросът „Защо”? Когато някое дете ти демонстрира със самочувствие колко добре си е научило урока и ти небрежно му подхвърлиш „А защо това е така?”, настъпва гробна тишина, сконфузени погледи и виновно потръпване и то при съвършено научаване на урока и отговаряне на въпросите след него. Трябва ли да се чудим, че няма връзка между теория и практика, между причина и следствие, между училището и живота извън него? Децата не правят връзка между отделните факти, изучени в различните учебни предмети. Не могат да сглобят цялата картина. Всъщност, те биха могли да го направят с лекота и удоволствие, защото са умни и будни, но някой трябва да им покаже как.

Добре, кой може да го направи? Ако в рамките на едно ведомство няма връзка между базата данни на отделните отдели, дирекции или дори етажи в зданието, ако няма ефективна връзка между отделните министерства, научни институти, училищни настоятелства и екипите, изготвящи учебниците и учебните помагала, трябва ли да очакваме едно дете да отговори на въпроса „Защо”? В учебниците по английски език (на чужди издателства) отделните страници представляват копие на десктопите на компютрите, а параграфите на текста от уроците са като падащи менюта. Има много снимков материал и подобна позната и приятелска среда не създава усещането за архаичност и ненужност на изучавания материал.  В същото време в учебниците ни по литература е пълно с текстове на странни диалекти, които никой от роднините на детето не може да преведе, още повече, когато става въпрос за предмети от бита, изчезнали от употреба преди десетилетия. Трябва ли да се учудваме от неспособността на седмокласници да преразкажат съвременна история за баба и котки? А не е ли по-добре децата да поразсъждават защо бабата е сама и само котките са нейната компания? Папагали ли отглеждаме или мислещи същества?

Ако използваме актуалната днес  сеизмологична терминология, трябва да разтърсим из основи всичко. Енергията на този трус трябва да бъде толкова голяма, че да няма връщане назад или от отказ по средата. Заедно да разчистим руините и да построим изцяло нова носеща конструкция.

Трябват съвременни кабинети, пригодени за мултимедийно преподаване, модерни и в крак с времето учебни помагала, изпреварващо учебно съдържание, мотивирани преподаватели и работещи в реалния свят екипи, които подготвят учебното съдържание и учебните планове. Учените и бизнес анализаторите трябва да посочат тенденциите в развитието за следващите поне 15 години. Голяма част от учебните материали могат да бъдат в интернет – това ще спести много средства на данъкоплатците и родителите и тежести за носене от учениците. Освен това актуализацията може да се осъществява евтино и ефективно. Децата трябва да се научат да работят в екипи по проектен принцип, да разработват задачи, които изискват мислене, творчество, изследване и забавление. По-добре по един предмет да научат десет неща, които ще помнят и разбират цял живот, отколкото хиляди ненужни енциклопедични данни, които забравят най-късно следващата седмица и които винаги могат да си намерят в справочниците в случай на нужда. Трябва национално съгласие по въпроса какво искаме да създадем – народ от камериерки и персонал по поддръжката или способни да вземат правилни, смели и далновидни решения висококвалифицирани специалисти, които да държат в ръцете си бъдещето на страната. Трябват много средства за да се постигне тази цел, но ако не го направим, ще бъдем още по-бедни и по-нещастни като нация в недалечното бъдеще. Важно е да има прозрачност в изчисляването на разходите в тази област, посочване на отговорните лица и строг обществен контрол при разпределяне на средствата. Когато нацията ни застарява, младежите напускат страната и неграмотността расте, не можем да отлагаме повече тези реформи. България 2030 не е толкова далечно понятие. От гледна точка на историята е един миг. Какво ще четат за него в бъдещите учебници? Защо не как един народ е избрал науката за слънце?

Когато храним децата в тяхната „утрин” с „попара”, а те искат „мюсли”, не бива да им се сърдим и да им разказваме носталгично за отминалото време. Не можем да искаме от тях да носят цървули Adidas, защото такова нещо просто няма.

Да се върнем на началото. Колкото и да е качествен учебният процес, няма да гарантира щастието на децата. Те се нуждаят от любов и внимание. Този проблем няма да го решим със задължително целодневно обучение, поне не докато не завърши реформата в училищата. Днес кой може да ви гарантира, че докато децата ви са целодневно на училище, няма да тичат по къс ръкав на снега, по тениска под дъжда или да подскачат в локвите, а след това да стоят с часове мокри в час, да останат гладни или да се почувстват захвърлени? Колко на брой от тъй наречените педагогически съветници знаят какво да правят и го правят качествено?

Били сме на челните места по употреба на амфетамини, цигари, алкохол, на ранен секс  и брой на аборти от малолетни… Кой се грижи за децата? Кой ги изслушва, приласкава  и напътства? Skype? Facebook? Youtube…

Кой следи с какво се хранят, дали спортуват и с какво запълват свободното си време? Многото играчки и частни уроци не са гаранция за щастие. Любовта е безплатна! Времето, прекарано заедно, също! Трябва да научим техния език и да се опитаме да разберем новия им свят. Да започнем с мюсли за закуска…

България 2030… Нека бъде една по-щастлива държава!





Гласувай:
13
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. makont - Здравей, сега се застоях и прочетох,
07.06.2012 16:09
защото и мен живо ме интересуват тези въпроси. Малкият син е на 15 и сякаш губя контакт с него. Колко е щастлив, когато намерим време да си говрим, да сподели страхвете си, да ми разкаже нещо интересно, от което аз научавам доста неща. Но толкова малко време ми остава. Често споделя за несправедливостите в училище. Те са много будни деца. Имат много развито чувство за справедливост и са доста пинципни, но никой не иска да го разбере. Там има едни норми, едни правила и всичко извън тях е неправилно. А децата ни вече не искат да бъдат вкарани в калъпи. Те си градят своя собствена матрица. Дори начинът им на общуване си им допада. Без точки и запетайки, без граматични правила, ч е 41 ш 6 и така си се разбират. Това е техният свят и ние не трябва да останем извън него с нашето неразбиране. Усмивки от мен!
цитирай
2. tit - Епитетът е "повърхностно", Харви!
07.06.2012 19:54
Преподава се повърхностно, така се изпитва, тестовете са "онче-бонче" , наученото също. Понятията за живота са повърхностни, моралът - също!
Несигурноста създава повърхностност или обратното?
Петнайсет годишни програми? - Самата идея е обречена...
Прости ми песимизма - дъщеря ми е второкласничка и чеге гладко на глас, въпреки, а не от образователната система.
проблемът е, че не чете...
цитирай
3. harvi - 1. makont - Здравей, сега се застоях и прочетох,
07.06.2012 22:14
Много си права, Мая. Децата имат изострено усещане за справедливост или лицемерие. Пред тях не можеш да играеш театър. Преди малко обсъждахме с дъщеря ми списъка с книги за лятото - толкова са далече от нея, как ще й втълпят, че четенето е забавно нещо. А по новините чух за плановете да направят задължителна детската градина за деца от 4 годишна възраст, защото имало много деца, на които българският език не бил майчин. Ами защо не вземат най-накрая и да решат въпроса с циганите? Защо покрай сухото да гори и мокрото? Не ми се отваря темата за циганите... Искат да превърнат цялото младо поколение в роботи - от 4 годишни да се евроинтегрират, да работят до 67 годишни засега, а докато остареят може и до 80 и да бълват добавена стойност за международните корпорации... Нямам нищо против България да е различната страна, бих се борила за това тук да бъде остров на човечността. Благодаря за усмивките, усмихвай се и ти :)
цитирай
4. harvi - 2. tit - Епитетът е "повърхностно", Харви!
07.06.2012 22:31
Теди, то и твоят епитет е силен :) Преди няколко дни в училището на дъщеря ми решили да правят тест по безопасност на движението. Изведнъж се оказало, че те през срока трябвало да имат такъв предмет, но някъде по пътя са го забравили или както директорката на училището ни обясни на една родителска среща, програмата се правела от компютър. Та на теста преподавателят продиктувал на децата верните отговори и даже им дал после листа с отговорите, за да си ги сравнят, да не стане издънка. После ще отчетат активна дейност... Или пък някой без информация колко време е необходим на учителите за даден материал им е спуснал такава програма. Смешното беше, че дъщеря ми ми разказваше как е минал теста и как ще има отличен на него, докато беше клекнала по средата на едно кръстовище да си връзва обувките. Толкова за безопасността :)) А за петнайсет годишните програми трябва да поработим наистина здраво, не можем повече да живеем от днес за утре, защото така не стигаме до никъде. Други нации мислят 50 и 100 години напред. Какво са 15 :))) Вярвам, че ще научиш Маги не само да чете, но и да пише страхотно като теб :))) Поздрави и за двете!
цитирай
5. whitepigeon - Хей, здравей Харви :-) Така се ...
07.06.2012 23:32
Хей, здравей Харви :-)
Така се радвам, че си тук. Утре с удоволствие ще си прочета и трита поста.
Поздрави!
цитирай
6. harvi - 5. whitepigeon - Хей, здравей Харви :-) Така се ...
07.06.2012 23:35
Здравей, Иво! Добре дошъл и ти тук :)) И на мен още ми мирише на гора и дъжд от твоя пост :))) Много се забавлявах :) Поздрави!
цитирай
7. whitepigeon - Аз от образование не разбирам! О...
08.06.2012 13:44
Аз от образование не разбирам! Обаче според мен липсва един предмет, които никога не се е преподавал в училище. И тов е най важния предмет, казва се "живот". Със раздели, "ценностна система", "взаимоотношения" "любов към ближния", "благодетелност", "семейство", "позитивизъм", "житейски опит от по възрасните". и мн. др.
Благодаря, че пишеш по тези теми. :-)
цитирай
8. harvi - 7. whitepigeon - Аз от образование не разбирам! О...
08.06.2012 21:48
Много си прав! Лошото е, че не останаха много преподаватели по този предмет. Както се казва, нисък бал за влизане :) А наистина е най-важният предмет. Много ми се иска и на мен да поговорим всички заедно на тази тема и дано се роди нещо градивно. Приятен уикенд, Бели гълъбе :))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: harvi
Категория: Бизнес
Прочетен: 403621
Постинги: 63
Коментари: 871
Гласове: 5916
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930