Отговорът може да ни се стори шокиращ в първия момент, да предизвика категоричното ни несъгласие или раздразнение, но поне трябва да ни накара да се замислим.
Най-големият враг на нашите мечти и идеи сме ние самите! Защо ли? Защото не е възможно да надскочим характера си за по-продължителен период от време.
Добрата новина е, че можем да се променим стъпка по стъпка, като изградим мисловни модели и съборим крепостите в умовете си. Истинската битка за успех е точно там - в умовете ни.
Защо се препъваме в самите себе си толкова често? Защо е вярна поговорката, че "пътят към ада е постлан с добри намерения"?
Случва ли ви се да искате да се захванете с няколко неща едновременно? Всяко от тях поотделно ви е интересно, вълнува ви и изисква вашето внимание? Когато му отделяте време, вие се изпълвате с идеи, планове, мечти, виждате крайната картина и своето място в нея. Но от това прескачане от тема на тема и от занимание към занимание, вие постепенно се изтощавате, губите фокуса и "искам" се превръща в досадното "трябва".
Наблюдавали ли сте как си играят децата? За всяка игра изваждат и изсипват всички свързани с нея играчки, натрупват си купчинки, които разглеждат, подреждат, сглобяват и разглобяват, след което внезапно губят интерес и започват всичко отначало със следващата игра. Психолозите обясняват това поведение на децата с невъзможността им да се концентрират за по-голям период от време. Е, ние растем, но понякога запазваме същия модел на поведение. Искаме да си играем, но не си задържаме вниманието за дълго.
Според някои изследвания, ако нещо ни разсее когато сме дълбоко концентрирани, губим мисловна енергия, която не можем да възстановим след това с часове. Така разпиляваме силите си и оставяме след себе си само посредствени резултати. Освен ако ...
Ако се научим на организираност. Ако започнем да правим стриктни графици и овладеем изкуството да казваме "не" на всичко, което не влиза в тях, ако не е от спешно естество. Ако се научим да подреждаме приоритетите си, да разпределяме времето си за тях пропорционално на мястото им в списъка и да се съобразяваме с реалните ограничения на нашите възможности, тогава ще започнем да сглобяваме частите на пъзела в завършена картина. Звучи добре като пожелание, всички сме се заканвали да го изпълним, но изглежда толкова трудно да го осъществим...
А в действителност е въпрос на решение. Трябва само да сме фокусирани и постоянни.
А какво се случва, ако в живота ни се е възцарил мързелът? А ако се е облякъл в правдоподобни оправдания? Тогава само искаме и мечтаем, но никога не правим крачката в желаната посока. Гледаме другите, сравняваме се с тях, подиграваме им се или се самосъжаляваме, но всъщност бягаме от себе си и неприятното признание, че просто ни мързи! Така никога няма да постигнем каквото и да е. Мързелът води след себе си само мизерия и разруха.
Ами песимизмът? Този вечно недоволен, мрънкащ, хленчещ и жалващ се паразит, който изсмуква живота от мечтите и идеите ни още преди да са видели бял свят! С такъв съветник никога няма да реализираме своя потенциал.
Липсата на самочувствие е друг голям проблем. Когато сме готови да полетим с някоя идея или мечта, иронията, сарказмът или дори грубите забележки на заобикалящите ни могат да ни подрежат крилата. Тогава се свиваме в черупката си и се затваряме към външния свят.
Истината е, че всичко зависи от нас и от отношението ни към живота. От готовността ни да поемем отговорност за себе си и да отстояваме правото си на по-добро бъдеще.
Важното е да решим да се променим стъпка по стъпка и да спечелим победа в бойното поле на умовете си. Да победим себе си за да се сбъднат нашите мечти и идеи!
Стига да решим, ще успеем!      

Имах нужда от него, нещо съм се отпуснала много напоследък....
а това, което си написала е самата истина

Привет Харви :-)
Радвам се, че си тук. ;-)
Друго си е когато има сериозни хора в блога.
Ако ти липсва някоя тема, обади се ще я намерим ;-) ;-)

И после да започнем да го осъществяваме крачка по крачка...."Да победим себе си за да се сбъднат нашите мечти и идеи!
Стига да решим, ще успеем! "

Аз ти благодаря, че си тук! Може би е добре да вземеш лист и химикалка, за малко да се осамотиш и да опишеш мечтата си черно на бяло. Тогава ще ти бъде и много лесно отдолу да добавиш стъпка 1, после 2 и т.н. до постигането на мечтата. По-трудно е изпълнението :) Но ако много го искаш и не се откажеш, ще постигнеш всичко до край! Пожелавам ти много успех!

Как няма да съм тук с приятели като вас :)))
Наистина някои постинги ми се губят. Преди бяха над 46, сега са по-малко :(
Ти какво имаш в торбата ?? :)

Иве, бойното поле на ума не е за пренебрегване :) Виж, че понякога ти пускат димки в ума :)) Добре че сте вие приятелите да потушите пожарите :) Затова е много важно да имаш подкрепа! Благодаря!

Права си, характерът се променя много трудно, а като добавим и мързела, ниското самочувствие, липсата на организация и вяра - нищо чудно, че толкова много хора се лутат в"джунглата " на живота, работят работа, която ненавиждат, но не прооменят нито себе си, нито живота си.
След всеки постинг сякаш отгръщам слой подир слой, в които съм обвита и намирам отговори, които съм търсила отдавна, сякаш достигам до себе си, започвам сама да разбирам себе си по-добре. Много ценни съвети даваш, благодаря ти, че споделяш оопита си!

Знаеш ли, така се чувствам много отговорна. Защото не можеш да пишеш за нещо, което не живееш. Една от най-важните черти на силния характер е постоянството. Другата е интегритетът - единство на думи и дела. Много ми харесва една мисъл: "Ако ти се запалиш, другите ще дойдат да видят как гориш":))))

Знам, че не говориш за сеирджиите, дето ще дойдат да наливат масло в огъня. И такива хора има. Но ще дойдат и други, които ще се запалят..хаха, ами то май израза си е точно на мястото: Как ме запали само..не мога да се позная от две седмици:)):)
Виждам, че имаш много съмишленици, явно хубав огън си наклала.
Ще взема да си направя речник с думичките на успеха...

Това е добра идея:)) Да не ме подгони мъжа ти с пожарогасителя :))