Постинг
19.03.2010 22:22 -
Кой поема отговорност
Автор: harvi
Категория: Бизнес
Прочетен: 5219 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 19.03.2010 22:23
Прочетен: 5219 Коментари: 4 Гласове:
3
Последна промяна: 19.03.2010 22:23
Защо сме вечно недоволни, мрачни, нещастни, бедни, болни? Защо гледаме в паничката на съседа? Защо сме дребнави и завистливи?
Може би защото не искаме да поемем отговорност за себе си! Може би се оглеждаме за виновника?
Отговорите на тези въпроси зависят от нашето отношение към отговорността.
Лидерството започва с готовността да носиш отговорност - за действията си, за себе си, за живота си, за семейството и работата си, за резултатите или липсата на такива.
Бягството от отговорност, влизането в ролята на жертва, инерцията, подчиняването на волята на другите, което води до натрупването на скрит гняв и бунтарство, оправданието с действията на други хора или стечение на обстоятелствата, говорят за слаб характер и инфантилност.
Зрелият човек поема отговорност. Това означава предварително да формулира очакванията си, да състави алтернативни алгоритми за постигането им, да предвиди евентуалните резултати и последствията от тях и да има готови варианти за действие.
Най-силно нуждата от поемане на отговорност се усеща тогава, когато трябва да се извърши промяна или да се въведат непопулярни мерки. Този, който избяга от поемането на отговорност, се превръща в заложник на всеки, който е готов да я поеме или на всеки, чиято силна воля се съпротивлява на промяната и отказва непопулярните мерки. И в двата случая самопрезрението и поражението са съкрушителни за бягащия.
Човек, който е готов да носи отговорност, се превръща в целенасочена и фокусирана личност, която се стреми само към позитивни и пълноценни резултати. Това от своя страна му дава енергия и сила да не се предава докато постигне очаквания краен резултат. Така готовността за поемане на отговорност го превръща в победител. Победителите привличат почитатели и последователи и така се превръщат в лидери.
Бягството от отговорност означава страх. Страх от наказание и страх от отхвърляне. Нуждата да бъдеш оценен и приет от другите, ако е прераснала в зависимост, означава ниско самочувствие и себеоценка, слаб характер и нереализиран потенциал. Означава, че не вярваш в себе си и не си сигурен в собствените си способности. Означава, че вече сам си се отхвърлил. Означава страх от самота. Това от своя страна показва недостиг на любов.
Когато не обичаш себе си не можеш да обичаш другите, независимо от тяхното отношение към теб. Когато си зависим от любовта и приемането от другите, ти ставаш жертва и заложник на общественото мнение, което те превръща в страхливец, който не поема отговорност.
Отговорният човек опознава реалността и своето място в нея. Когато не е съгласен с положението си, прави планове да го промени, извличайки най-доброто и откривайки възможностите за успех. Този, който се страхува да поеме отговорност, издига стени около себе си и живее в измислен свят, остава само в сферата на пожеланията и неосъществените намерения. Той е податлив на самозаблуда. Готов е да използва контрол, манипулация и интрига за да прехвърли отговорността върху друг, употребявайки околните за задоволяване на личните си нужди. Такъв човек се превръща в консуматор. Той мърмори, клюкарства, завижда и оклеветява. Чувството на неудовлетвореност го лишава от осъзнаването на всичко положително в живота му и е причина за постоянен стрес. Той не се чувства свободен. Не може да работи в екип. Не е искрен и открит.
Човек, който носи отговорност, се ползва с доверието на другите. Когато поемането на отговорност се е превърнало в навик, то обръща поглед към нуждите на околните, търси тяхната гледна точка, разбиране на дълбоко скритата им същност, премахва маските и се протяга към сърцата им. Осъществява честни и искрени взаимоотношения. Отговорният човек е готов да се ангажира и да отстоява каузи.
Може още много да се каже за поемането или бягството от отговорност. Важното е честно да си отговорим - ние от кои сме?
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА И ЕДНА РОМА...
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ВАШЕТО СЕМЕЙ...
КЪДЕ Е ПОЖЪРЪТ?
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ВАШЕТО СЕМЕЙ...
КЪДЕ Е ПОЖЪРЪТ?
Отговорността е свързана със съзнанието на човек и когато човек е осъзнат, той влага душа и сърце в това, което прави и на него наистина може да се разчита!
Прегръщам те!
цитирайПрегръщам те!
Човек, всеки постинг, който прочета, ме изумява все повече и повече. Отново си успяла в синтезиран вид да изведеш проблема на преден план, да загатнеш за причините, да дадеш решението. Алгоритъмът е прост, осъзнаваме ли обаче колко сме затънали в самосъжаление, омаломощени от прехвърляне на вини, от непоемане на отговорност, малодушие, инертност, страх...Всичко, което си описла, е много вярно, но колцина го осъзнават, приемат и предприемат крачката на промяната?...
по-лесно е да преехвърлим топката в градината на съседа, на държавата, на Другите...А за да успее, за да бъде това, което иска, за да прави това, което харесва, човек наистина трябва да поеме отговорността да го направи, да отстоява себе се, да вярва в каузата си, без да търси одобрението, приемането, симпатиите на другите. Само една завършена и самоуверена личност може да се реализира пълноценно както в личен, така и в делови план.
цитирайпо-лесно е да преехвърлим топката в градината на съседа, на държавата, на Другите...А за да успее, за да бъде това, което иска, за да прави това, което харесва, човек наистина трябва да поеме отговорността да го направи, да отстоява себе се, да вярва в каузата си, без да търси одобрението, приемането, симпатиите на другите. Само една завършена и самоуверена личност може да се реализира пълноценно както в личен, така и в делови план.
Здравей, Цени! Извинявай, че ти отговарям с толкова голямо закъснение! Явно отговорността е нещо, от което много хора бягат, защото като се замислиш, установяваш, че хората, на които можеш да разчиташ, всъщност са много малко. Представи си колко хладки хора има в живота - нито топли, нито студени. Ние носим отговорност за себе си - дано сме от тези, на които може да се разчита и в усилно време:)
цитирайЗабелязала ли си, че всички истини са прости. Защо тогава ни е толкова трудно да ги следваме? Винаги се опитваме да си усложняваме живота, сякаш простите истини не са достойни за нас, а винаги сме само на няколко решителни крачки от успеха. Виждаш ли колко ясно се виждат нещата, когато ги напишеш черно на бяло. А наистина - колкото по-изящно е нещо, толкова по-семпло е то.
цитирайТърсене
Блогрол
1. Моите пет извънредно позитивни идеи
2. Как оправих България
3. Как да си оправим държавицата
4. Антикризисни мерки
5. 12 макроидеи за промени в държавата ни.
6. Ако бях премиер
7. Не четете този постинг
8. По банкета на куц крак
9. Mоите 5 идеи да излезем от кашата.
10. Заедно можем да променим България
11. Десет неща
12. Как да се оправи държавата ли?
13. Как измъкнах България от калта, когато управлявах #stoineff
14. Бъдещето... помоему
15. Искам
16. Как да се подобри икономическото състояние на България ако зависеше от мен... (от hristo27)
17. Президент за един ден :))
18. 5 позитивни идеи за развитието на България
19. Да започнем от себе си
20. Ако бях министър-председател...
21. Арт визитки от blog.bg - kushel
2. Как оправих България
3. Как да си оправим държавицата
4. Антикризисни мерки
5. 12 макроидеи за промени в държавата ни.
6. Ако бях премиер
7. Не четете този постинг
8. По банкета на куц крак
9. Mоите 5 идеи да излезем от кашата.
10. Заедно можем да променим България
11. Десет неща
12. Как да се оправи държавата ли?
13. Как измъкнах България от калта, когато управлявах #stoineff
14. Бъдещето... помоему
15. Искам
16. Как да се подобри икономическото състояние на България ако зависеше от мен... (от hristo27)
17. Президент за един ден :))
18. 5 позитивни идеи за развитието на България
19. Да започнем от себе си
20. Ако бях министър-председател...
21. Арт визитки от blog.bg - kushel