На крачка сме от Рождество Христово и Нова година. Това е един от най-хубавите периоди от годината, защото е изпълнен с очакване и надежда за по-добро бъдеще, с усещане за празничност и приповдигнат дух. Време е за Бъдни вечер! Сега трябва да приготвим хляба на живота и плодовете на земята безквасни, неподправени, истински, без лустрото на света и да оценим какво сме постигнали. Сега можем да погледнем на живота си като на коледна елха. Тези дни, когато я украсяваме, нека се замислим. Вместо Витлеемската звезда на върха, имаме ли мисия, която да осиява живота ни с лъчите си? Вместо разноцветните гирлянди, избрали ли сме пътищата към върха? Разпознаваме ли в елховите играчки малките, но ценни победи по пътя си? Виждаме ли в пламъчетата на свещичките нашите надежди и очаквания? Но какво означава да очакваш? Тъй като приближава един от най-светлите празници – Рождество Христово – ще си позволя да ви дам пример с него. Когато Адам и Ева съгрешават, Бог обещава, че потомък на жената ще смаже главата на змията. За първи път се споменава планът за изкуплението. Близо две хиляди години по-късно Бог започва да говори на хората чрез пророците за идващия Спасител, за това, че Той ще ги избави от греха, болестите и мизерията, като заеме тяхното място на кръста. Още две хиляди години Бог подготвя човечеството да очаква Месията. След това избира семейството му – Йосиф и Мария. И какво става после? Бог слиза на земята с гръм и трясък и избива грешниците ли? Не! Ражда се бебе! Бебенце, което плаче, пишка, дриска и пуска лиги, когато му растат зъбките! Бог изхвърля ли мръсната вода заедно с бебето? Не! Изпраща поддръжници – ангели, овчари, мъдреци, Божии хора. Те подкрепят родителите да не се отказват от малкото начало но Големия план! И Спасителят извършва Своето дело! Две хиляди години след Него, ние продължаваме да празнуваме онзи ден на малкото начало – раждането на Исус. Какво направи Бог – подготви атмосфера, изпълнена с очакване и вяра. А какво правим ние? Как планираме и какво очакваме? Нас ни деформира централизираната планова икономика. Отгоре ни спускаха петилетни планове, годишни планове и т.н. Някой решаваше вместо нас. И това ни превърна в пасивни изпълнители, ограби ни от инициативността и жаждата да мечтаем и да гледаме далеч напред в бъдещето – но не към „сияйното бъдеще”, а към нашето лично такова. Днес не обичаме да мислим дългосрочно. Мислим за утре, харчим каквото имаме днес, търсим кредити, искаме всичко тук и сега. И - ако може – да е по-голямо веднага. Презираме развитието стъпка по стъпка, не обръщаме внимание на малките начала с голям потенциал. Дълготърпението не означава пасивност, нито апатия. То означава планиране, подготовка, изграждане на подкрепяща среда, изисква вярност, твърдост и устояване. То е живот в активно очакване. Какво значи това? Как очаква булката деня на сватбата? Как очаква абитуриентът деня на абитуриентския бал? Как очакват родителите раждането на бебето? Как очаква детето идването на Дядо Коледа? Как очаква земята разпукването на зората и началото на деня? Как очаква природата раждането на новия живот през пролетта? Разбирате ли за каква евергия, за какъв силен копнеж, за каква вяра и надежда става въпрос? Ако състезателят не очаква да победи, ще тренира ли усилено, ще има ли волята да издържи на дисциплината, натоварването и себеотдаването ден след ден? Не! Той се концентрира в очакване на победата! Виждали ли сте поглед на куче, което очаква нещо? Не можеш да го помръднеш от мястото му. То не ти обръща внимание, не се разсейва – чака с фиксиран поглед към посоката, от която очаква да получи конкретното нещо. Когато очакваш нещо, ти се приготвяш за него, правиш му място, извършваш промени, броиш дните от календара, събуждаш се с ентусиазъм, огласяваш го, издигаш стандартите си. Нали знаете, че ние привличаме това, за което мислим непрекъснато. Каква е нашата визия? Към какво се стремим? Даваме ли най-доброто от себе си? Усъвършенстваме ли се? Протягаме ли се към по-високия стандарт? Разширяваме ли хоризонтите си? Имаме ли търпение да извървим пътя си стъпка по стъпка с положително очакване? Ако имаме положителни очаквания и дисциплината да работим всеки ден за тяхното осъществяване, ще бъдем пример за децата си и за всички около нас. Ще предаваме тази енергия чрез кръвната си линия на потомството, ще изграждаме нови гени и ново качество – решимост за успех. Така ще се превърнем в нация от победители. Тук е мястото за онзи анекдот за английската ливада: „Какво й трябва на една ливада за да стане английска? Нищо особено: косене и поливане, косене и поливане ... и така триста години!” Когато всеки един от нас има високи стандарти и очаквания за себе си и за своето семейство, това ще повлияе и на цялото общество. Сега светът очаква да излезе от икономическата криза. Това положително очакване се усеща вече и у нас. Но знаете ли, че в икономиката съществуват тъй наречените мултипликатори? За да се усети ефектът на това положително очакване в реалния живот, трябва да мине време и ще продължи да действа дълго, след като обстоятелствата са се променили. Затова трябва да се научим да живеем активно. Не да реагираме на обстоятелствата, а ние да ги създаваме. Трябва да се научим да управляваме времето си. А това може да стане само, ако започнем да планираме дните си. Това ще бъде признак за зрялост, за самопознаване и увереност. Сега, когато идват празниците, не се отдавайте само на ядене и пиене. Ако не сте го направили до сега, решете каква е мисията на вашия живот и по кой път ще тръгнете за да я постигнете. Никога не е късно! Удовлетворението си заслужава! По това време всички медии – и електронни, и печатни – започват своите серии от обзорни предавания, интервюта и статии, в които обобщават и анализират случилото се през годината, правят равносметки и прогнози. Каква е нашата равносметка? Какви са нашите прогнози? Какво очакваме? Нека тази Нова година изразът „Нова година – нов късмет” не бъде само клише за нас, а плод на позитивното ни очакване! Да си го пожелаем!

Еве, изумяваш ме всеки пък по начина, по който систематизираш и представяш толкова очевадни неща на достъпен и разбираем език. Има ясна логика във всички твои постинги. За човек, който търси себе си и мястото си, който иска да направи нещо смислено със живота си, това са безценни съвети. Благодаря!

Много дълги години съм наблюдавала хората. Аз обичам да наблюдавам хората и след това за себе си да ги анализирам и да търся скритото зад много думи или неизказани такива, или маски или заучени модели на поведение. Когато предпочиташ да слушаш, вместо да говориш непрекъснато, виждаш много повече неща. Не зная дали съм била права за заключенията, които съм си правила, но поне съм придобила навик и може би съм отделила повтарящи се неща. Сега за пръв път ги систематизирам. Разбира се, чела съм и литература в областта на приложната психология - не съм открила топлата вода :) Водещият мотив при мен е този, че аз обичам хората и искам да ги разбирам, за да мога да общувам с тях по-добре. Логиката... Е, логиката е това, което ми остана от математиката :)) Още веднъж ти благодаря за високата оценка :))