Ще се обърна към вас директно. Какво ще бъде най-важно за вас, ако знаете, че животът ви ще приключи съвсем скоро? ... А сега с какво се занимавате? ... Виждате ли колко много маловажни, незначителни проблеми запълват ежедневието ни?
Имам конкретен повод да пиша на тази тема.
След едномесечно сериозно боледуване и поддържане на температури от 38 до 40 градуса и след една торба антибиотици и други лекарства, трябваше да потърся болнична помощ за дъщеря ми. След основно изследване на кръвта й, преглеждащият лекар постави "хипотетична" диагноза: левкимия. Изпрати ни за изследвания в онкологията.
Е, такава новина преобръща живота за секунди.
Повярвайте ми, всичко друго, освен животът и здравето, губи смисъл.
За щастие се оказа, че "диагнозата" е грешна и детето има само вирусна инфекция!
Минаха няколко дни от тогава, а аз продължавам да се радвам на всеки миг живот, на всяка усмивка, на всяка минута, която прекарваме заедно.
Никога не съм била материалистка или вещоманка, но въпреки всичко, преживяното пренареди дневния ред на ежедневието ми.
Средностатистическият българин не обръща внимание на здравето си докато не стане твърде късно. Аз си признавам, че не съм си правила профилактичен преглед от години. Зная колко е важно, но винаги си намирам оправдания за отлагане на прегледите. Ако няма здраве, нямат никакво значение нито високият пост в йерархията, нито големината на компанията, нито съдържанието на банковата сметка, нито кварталът, в който живеем. Няма значение дали управляват леви или десни, няма значение какви интереси имат Европа, Америка и Русия в България, нямат значение президент и министър-председател. Колко много нерви хабим всеки ден, колко много емоции ни връхлитат и изтощават безсмислено!
Сега, покрай 10 ноември, всеки е настроен да прави равносметка на изминатия път и постигнатото в живота.
Кажете ми, в тези списъци с победи и загуби, дали някой отдава почит на факта, че е жив? Със сигурност не, защото го приема като даденост. Затова ви моля да се замислите за момент и да разберете, че най-важното е, че сте живи. Може да ви звучи смешно и наивно. Знаете ли какво е да си жив? Да погледнеш небето, да те лъхне свежият вятър, да усетиш аромата на цветята, да докоснеш детски ръчички, да се усмихнеш на някого, да се разходиш в парка, да хапнеш ябълка, да чуеш любимата си песен, да потанцуваш. Нищо от изброеното не е даденост и затова трябва да бъде ценено. Тогава малките и прости неща могат да ни правят щастливи.
Няма нужда да ви описвам какво означава да бъдеш здрав и да живееш здравословно. Всички си знаем урока. И не го прилагаме на практика.
Така стигаме до стрес, неудовлетворение, завист, злоба, егоизъм, страх. Суета на суетите!
Ако днес подредим правилно приоритетите си, животът ни ще бъде друг!
Има една стряскаща и провокираща мисъл на Джеймс Дийн: "Мечтай, като че ще живееш вечно. Живей, като че ще умреш утре."
Да си пожелаем живот и здраве!
И мъдрост, за да ги оценяваме!  

Супер!
Ако къщата ви гори, нали няма да тичате да си спасявате новата плазма или парцалките от Армани...Ще гледате да се спасите вие, ако имате семейство, ще мислите и за него, ако имате дете/деца - първо за тях ще помислите...другото..без него може..

След това очите ти се отварят и живееш сякаш си се събудил в нов свят за нов живот... Да не дава Господ на никого такъв повод за да си подреди приоритетите!