Прочетен: 3997 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 17.09.2017 00:28
"Смъртта - великата загадка на живота" - имаше книга с такова удачно заглавие /с автор: Хърби Бренън/. Почти всеки човек, съзнателно и несъзнателно, е жертвал част от времето си за размисли върху тази вечна тема. Общото за всички мислители се оказва едно - техният пълен провал пред загадката. Както казва Чадуик: "Животът е това, което губим в епруветката". И ако бихме могли да отговорим какво точно представлява Животът, то не бихме имали затруднение да отгговорим и на въпроса, какво представлява Смъртта. Защото двете явления са в пряка диалектическа връзка. Едно е ясно - че Смъртта се придружава от загуба на съзнанието. Ако бихме могли да го удържаме постоянно, като една непрекъснатост, то просто щяхме да сме безсмъртни. Но ние трудно решаваме далеч по-леката задача - да не допуснем да заспим. Всеки, който е правил опит да остане буден в състояние на преумора, е установявал, че в един миг се е озовавал в мистичната страна на древногръцкия бог Хипнос. Безусловно по нещо сънят и Смъртта си приличат. В тяхната власт душата ни започва да странства. Но докато при съня тя остава свързана с тялото, чрез т.нар. Соломонова /сребърна/ нишка, невидима за очите, която е нещо като пъпната връв и позволява на душата, подобно на совалка, да се завърне обратно в тялото-космодрум, то при Смъртта тази нишка бива прекъсната завинаги /срязана от мойрата Атропос, подвластна единствено на Ананке/ и душата-совалка полита към неизвестната страна, наричана Страната на Смъртта. Тя може да бъде добре онагледена чрез зловещата картина на художника Борисов /от школата на Архип Куинджи/: "Страната на смъртта" /"Страна смерти"/.
Спомням си как след погребението на една възрастна женица, сломеният от скръб съпруг, който имаше само основно образование, сподели с мен нещо крайно неочаквано. Той каза, че жена му не е починала, а е отишла толкова далече, че не може да се завърне оттам. Никога не бях мислил в такъв ключ по темата за смъртта и останах буквално шокиран. Представих си как, преди да бъдат осъществени великите географски плавания, ако бихме били оставени на големия американски континет, нямаше да можем да се завърнем. Фактически, при отсъствието на комуникации, тук, в Европа, щяха да ни считат за мъртви. Този неук човечец бе споходен от истинско прозрение. Вероятно не всеки знае, че Гулиелмо Маркони официалният изобретател на радиото, е стигнал до изобретението си в стремежа да открие вълни, които да ни свързват с мъртвите, за да можем да разговаряме с тях. Това, че Маркони е извършил съвсем друго откритие, никак не означава, че първото някой ден също не може да бъде направено.
Не ставаме ли след смъртта нещо като лоптърите на Клифърд Саймък, които се чувстват чудесно в новите си вълчи тела на Юпитер и не желаят повече да се завърнат на Земята? А може би пили от Лета, както свидетелства Платон в Мита за задгробното въздаяние на Ер /глава 12 от известната му книга "Държавата"/, ние повече не можем да си спомним предходния и начеваме друг живот. Или попадаме под властта на страшното същество, наречено от гърците бог Хадес, а от римляните Плутон, което ни държи заключени в мрачното си подземно Царство, за което духът на великия древногръцки герой Ахил изповядва на Одисей, че би предпочел да е последният роб на Земята, отколкото сянка в Него.
Смъртта, като персонифициран образ на божество, битува във вярванията на много народи. При скандинавците това е богинята Хилтина, която си служи с коса, за да отнема живота, а при гърците е бог Танатос. Той бива неутрализиран за кратко от хитрроумния Сизиф и на Земята временно се възцарява веселие, защото хората престават да умират. Но всички ние си спомняме колко печално завършва тази сага за Сизиф - с вечното наказание да избутва камъка нагоре по склона. При египтяните се появява вълкът Упуаут, който отвежда душата на мъртвия към страната Дуат. Преходът от Живота към Смъртта може да бъде свързан с едно междинно състояние, в което сме нито живи, нито мъртви. Това е така наречената от мен Ка материя. Тя съответства на сянката Ка от египетската митология и съществувянето й следва от известната теорема на Болцано и Коши, която утвърждава, че ако една непрекъсната линия в единия край на дефиниционния си интервал е под абцисната ос /т.е съответства на мъртвата материя/, а в другия - над нея /т.е. съответства на живата/, неминуемо ще я пресече. Именно тази пресечна точка ще съответства на състоянието нито жив, нито умрял, т.е на Ка материята.
За какво биват използвани душите след смъртта, е също много интересна тема. Тук, като че ли живите същества са в ролята на принудени донори. Съгласно някои вярвания на египтяните, от душите се добива невероятно лекият метал бдзя, т.е. душите ни служат за нещо като руда на боговете, от която те извличат този изключителен метал. Битката между боговете за бдзя е не по-малко грандиозна от битката на Земята за овладяване на енергийните източници. Да си спомним, как всевиждащият Хор - синът на Озирис и Изида, бърка в устата на баща си с помощта на мещиф - нещо като огромен храмов ключ, чрез който отключва тази уста и мъртвите биват избълвани обратно. Едва ли е за спасението им, а по-скоро са били нужни на Хор, за да може той да добива бдзя. Така и Зевс кара баща си Кронос да избълва погълнатите от него деца, за което свидетелства гръцката митология. Изглежда, че фабриката за флотация на душите се намира в Дуат, загадъчната страна, към която водят пътищата на Росту, по които се движи Хор със своята свита от придружители, наричани Шемсу-Хор. Придвижването им се извършва чрез специална ладия, нещо като космически кораб.
В книгата си "Дарът на орела", Карлос Кастанеда говори за ужасяващото същество - Орелът /описвано от древните толтеки/, изкълваващо душите на мъртвите. Той разяснява как следва да преминаваме покрай Орела, за да не се нахрани той с нас. Тук припомням само, че бог Хор е с маска на Сокол. Паралелът /по същество/ е очевиден. А целта пак същата - добиването на бдзя!
Разговарял съм с възрастен патоанатом /отличен професионалист/, който извършваше по осем аутопсии дневно. Той ми сподели, че по време на дейността си усеща съвсем осезателно въздействието на нещо, което пред мен нарече "поле на смъртта". То буквално изсмуквало силите му. Нямах основание да не му повярвам, още повече, знаейки за обичая /у редица народи/ да се покриват труповете на мъртвите с цветя, очевидно неутрализиращи действието на въпросното поле. Друг един обичай - да се затулват огледалата, е за да не се даде възможност на същества от астралния свят, активирани от мъртвия, да проникват в нашия свят. В това отношение дните между 30 октомври и началните дни на ноември, когато се пада Хелоуин, и според келтските поверия се открехва вратата между света на мъртвите и света на живите, така че мъртвите могат да отвличат живи през портала, също не следва да се подценяват.
Смъртта е много по-мащабно явление, отколкото понякога подозираме. Всеки носи смъртта си в очите още с раждането, като една непрестанно усилваща се сянка, ставаща все по-видима с напредване на възрастта. Тя е като остатъчния въздух в белите дробове. Напуска ни при самата смърт. Буквално отлита. Тогава от мъртвия повява усещане за умиротвореност. Често казваме за него - вижте колко спокоен изглежда сега. Преди да настъпи на макрониво, смъртта настъпва на микрониво. В клетките - в ядрата им, на субклетъчно ниво. Ние умираме огромен брой пъти, чрез нещо като микросмърти, а голямата резултанта на всичко това е окончателната ни макросмърт. Минирани сме /а още по-точно е да се каже - програмирани сме за смъртта/ на генно ниво чрез специален механизъм и едно число известно като числото на Хейфлик, мажориращо броя на деления на клетката. Затова между дължината на живота на различните биологични видове, понякога има твърде голям скок. Човекът завижда на орлите, гарваните и костенурките, но на него завиждат вероятно конете, кучетата и овцете.
Съгласно Тибетската книга на мъртвите "Бардо Тходол", Бардо (означаващо буквално Между две, т.е. състояние преходно между две други такива) е тялото на Смъртта в нас, което започва да се развива и "расте" още с раждането ни и се ражда в момента на смъртта ни. Процесът на смъртта е обратен на този на раждането. Ако раждането е въплъщението, то Смъртта е освобождаването от въплъщаването на съзнателния принцип. Както детето преживява неописуем стрес при раждането си, встъпвайки в реалността, така умиращият се пробужда в света на Бардо и неминуемо трябва да се съприкоснови с неговата отвъдна и междинна реалност. Тялото на Бардо, наричано от египтяните Ка /именно заради него са строени пирамидите на фараоните/, е т.нар. етерен двойник на човешкото физическо тяло. При акта на смъртта то се отделя от физическото, така както октоподите изхвърлят мастиленоподобна своя тримерна холограма под водата за заблуда на противника. Съзнанието остава будно, дори свръхбудно, за да се срещне със своята първоматрица - т.нар. Ясна /или Бяла/ Светлина на Дхармакая - абсолютното причинно-каузално тяло на Реалността на ейдосите, за която говори и Платон в знаменития си пример за Пещерата със сенките /както и на други места в съчиненията си/. За срещата си с тази светлина в края на един тунел, има свидетелства на редица реанимирани от СБС /състояния близки до смъртта/. Те са описани в доста книги. Една от първите от тези книги е тази на реаниматора Реймънд Мууди, озаглавена "Life after life" /Живот след живота"/. След това, подобно на разлагането на бялата светлина на спектъра открито от Нютон, се минава през различни стадии и съответстващите им цветове, вторият по важност от които е Самбогхакая, носител на синята светлина, за да се завърши с Нирманакая. Цветовете съответстват и на цветовете на чакрите.
Умиращият изпитва върху себе си трите основни симптома на смъртта. А те са следните:
1. Физическо усещане за натиск - "земята, която потъва във водата".
2. Физическо усещане за студ, като че ли тялото е потопено във водата. То преминава постепенно в гореща топлина - "водата, която потъва в огъня".
3. Усещането за експлозия на атомите на тялото - "огънят, който потъва във въздуха".
Всеки от цитираните симптоми е съпроводен от външна промяна на тялото: загубване контрола над лицевите мускули; загубване на слуха; загубване на зрението; дишането става смазматично, докато окончателно се изгуби съзнание.
Няма преки свидетелства, а и няма как да има, които да са с доказателствена сила, че описаното в Тибетската книга на мъртвите може да се смята за истинно познание. Но авторитетът на древния писмен източник е вън от съмнение.
Един от най-парадоксалните моменти, свързани със смъртта, е вярата на човека в нейната неизбежност и предопределеност. Оттук и мъдрости от рода на: "пред смъртта всички са равни", "смъртта и данъците са неизбежни", "memento mori"/"помни смъртта"/ и т.н. А истината е, че наближава моментът, когато човекът ще постигне по чисто научен път физическо безсмъртие. Когато това най-сетне се случи реално, всички умрели /в цялата история на човечеството/ ще се окажат велики и патологични изключения, въпреки огромния си брой. Това само ще потвърди логичната теза, че върху никакво крайно число повтарящи се събития не може и не трябва да се гради истинна закономерност. Не е изключено, когато това време настъпи, живите да завиждат на покойните, защото и безсмъртието е не по-малко бреме от смъртта. Но нека първо някои да доживеят до него.
Италианският поет Джакомо Леопарди изразява учудване, че се страхуваме от смъртта и искаме да изживеем старостта. За него втората е изпълнена с недъзи и е ужасяваща, докато Смъртта е избавление и спасение от нейното непоносимо бреме. Донякъде съм съгласен с него, но защо все пак се страхуваме от Смъртта. Очевидно Смъртта е преход или към Нищото, или към нова и непозната за нас форма. Тя прекратява достъпа ни до любимите ни същества, част от които сме възприели като символ на вечното. Трудно ни е да си представим, че повече никога няма да ги видим. Тук се крие немалка доза ужас. Отиваме на едно вечно заточение и не ни е позволено да вземем нищо любимо със себе си. Отделен е въпросът, че понякога самият акт на смъртта е ужасяващ и смразяващ кръвта. Но има и по-леки форми на умиране, като бялата смърт например.
Моето лично мнение е, че в тази си форма ние не можем пълноценно да разсъждаваме за отвъдното. Мисълта за него е непоносима. Но както казва Лао Дзъ: "Рано или късно несъществуващото ще споходи всичко съществуващо!". "Всичко се ражда от битието. Битието се ражда от Небитието." Ще дойде моментът за всеки един от нас да узнае Тайната на Смъртта, а дотогава ви приканвам да поживеем, уважаеми читатели. Докато все още имаме тази възможност. Защото няма нищо по-несигурно от съществуването на утрешния ден!
16.09.2017 23:32
С удоволствие те чета, защото в хулите.нет липсата ти е осезателна. И не само според мен...
Никос :)
16.09.2017 23:50
дори имам написано кратко стихо..
„Дарът на Орела,
Живота е Колело, Самсара, не бива да се страхуваме..
ноо,слаби сме, привързваме се..и страдаме..
Чудесна тема, приятелю!
до утре, и спокойна нощ..
С удоволствие те чета, защото в хулите.нет липсата ти е осезателна. И не само според мен...
Никос :)
Трогнат съм, че в Хулите още си спомнят за мен. Така се случи, че чрез долни машинации едно Чучело и неговата клика, направиха всичко възможно да бъда елиминиран там. Но те не могат да затъмнят словото, Приятелю. Много са малки за това. А за теб си спомням с най-добри чувства. Ти ме защити във форума на Хулите от долните нападки на долните хора, защото си човек с висок интелект и голямо сърце и служиш на истината.
дори имам написано кратко стихо..
„Дарът на Орела,
Живота е Колело, Самсара, не бива да се страхуваме..
ноо,слаби сме, привързваме се..и страдаме..
Чудесна тема, приятелю!
до утре, и спокойна нощ..
Истината е, че не бе много подходяща темата за смъртта в тази късна доба, ала нейсе. Радвам се, че сподели за твоето стихотворение, инспирирано от "Дарът на Орела". Би ми било много интересно да го прочета цялото.
Лека нощ и много хубава неделя!
Тиков, за да не ми изтрият коментара и да пиша наново
Тиков, за да не ми изтрият коментара и да пиша наново
Да се придържаме към него!
„Смъртта е нашият най–добър съветник..“
приемем ли това..ние вече сме я победили..
колко просто,нали..
като ДАО...
/ще пиша по-късно, след кафето..
вдъхновение ви пожелавам,колеги..
напук на всичко, или точно поради това..
тук се сформира една група от многоо талантливи,добри Хора.
пее Душата ми, Бъдете!!
Юлия
за всички, моят поздрав
Итака– Константину Кавафис..
https://youtu/rFcxMAcgs2Y
„Смъртта е нашият най–добър съветник..“
приемем ли това..ние вече сме я победили..
колко просто,нали..
като ДАО...
/ще пиша по-късно, след кафето..
вдъхновение ви пожелавам,колеги..
напук на всичко, или точно поради това..
тук се сформира една група от многоо талантливи,добри Хора.
пее Душата ми, Бъдете!!
Юлия
за всички, моят поздрав
Итака– Константину Кавафис..
https://youtu/rFcxMAcgs2Y
Каква колежка си ти - пълна некадърница, само краде чужди стихове,слага клипове, препечатва чужди статии и се съблича редовно на снимки тук,пуща и порногрофски снимки на разголени и надупени жени,като че ли това е реклама на бардак!Колежка била - нахалница!На какво отгоре си колежка?!Чела някакви книги и ги цитира и вече колежка - некадърница!Дошла да съблазнаява дядките - ами има сайтове за това ,защо в Блог. бг,тук са хора с талант, не е бардак да се събличаш и да правиш снимки на гърдите си,да пишеш цинизми,да слагаш надупени жени в сексуални пози!Жените естествено ти са конкуренция на професия та и хайде да ги натопиш и да ги окаляш,мръсница!Мястото ти въобще не е в този сайт,не съм видяла друга жена да публикува непрекъснато порнографски материали,че какво е това?!Бардака на блог. бг ли?При всеки случай не си колежка , а си колежка с други - ония от бардаците.Тоя Мисана, постоянно казва на Юлия,която редовно публикува рекламни порнографии колежка...ама де да го знам и той с какво си изкарва хляба?! Божее,къде попаднах, махам се,че ми се повърна!Смрад!
17.09.2017 16:44
Re: Re: абе никого не е побъркал полигор със спама си
тезата с анонимноста и личноста е невероятно тъпа
ти отскоро ли си в нета
знаеш ли колко имена не значат нищо...
е, моята муза си почесала тщеславието
и ти го правиш, често объркано колкото нея
май те дразнят собсвените ти кусури в другите...:)
Изпратено: 15.09 11:21 От: blackpredator
ххаха, даам, Аз от онзи ден съм в Нета.
имам къмто 17 г. стаж по Света и у нас..
но Г.ме вкара в интригата..знаеш..
това е Творчески сайт..
не се измъквай така ..левашки, БП..
има чатове колкото щещ..
ти сам се затри..като мъж.
с болно Его и комплекси до брадата..
ами, те децата на 12,вече се свалят на живо..
май ти си отскоро в мрежата..
или си..изтървал бързия влак..
Делка, например ,виждал ли си
и очите, може да е разногледа,и плешива
или Полигорка с 15 Ника..
или, не подбираш ,само дрън дрън да има...
НЕ, не ви разбирам, това е налудничаво..
после, не се сърди на Полигор..
аз поне съм достойна,признах си ,че ме
излъга с тези два ж.профила..А ти?
ташака стана пълен, и да друсаш по 1млн, се тая..
Резила е тотален..липсват субекти..
удари ме,ако нямам ..рима..
Юлия
Изпратено: 17:11 От: katara
Предлагам да си направите с Мисана колегиален бардак, аз нямам работа при вас и си отивам,стига се яде с мен, този Полигор да не е умрял - нито един път не се обади,че Юлия все го цитира,Полигор та Полигор, той от 2013 година не е влизал въобще,просто сега ям такава вкусна паста,че не ми се ругае, да не си развалям удоволствието - на Юлия вече и казах какво ми е мнението за нея, на Мисана също,престани да ме дразниш и сама ще си ида от тоя сайт,какво си се захванала за мен като лепка.При това разбирателство с Мисана и сходна душевност - бардакът 100 ще бъде успешен!Аз се чудя къде е жена му, да ви разкаже играта...толкова ли не се интересува какво пише мъжа и тука и с какви се събира?!Не знам ,ваша си работа,само повече не ме вкарвай в игри,че ми вдигаш кръвното,какво ще спечелиш с това не ми е ясно,най- много да те застигне някое възмездие...който ми прави зло нито един не е минал метър, има 3 ма вече умрели,не съм искала това, но става...небесните сили се дразнят,когато някой се гаври с моята личност и ми вреди.Предупреждавам предварително да не се чудиш от къде ти дойде това на главата...
Re: Re: абе никого не е побъркал полигор със спама си
тезата с анонимноста и личноста е невероятно тъпа
ти отскоро ли си в нета
знаеш ли колко имена не значат нищо...
е, моята муза си почесала тщеславието
и ти го правиш, често объркано колкото нея
май те дразнят собсвените ти кусури в другите...:)
Изпратено: 15.09 11:21 От: blackpredator
ххаха, даам, Аз от онзи ден съм в Нета.
имам къмто 17 г. стаж по Света и у нас..
но Г.ме вкара в интригата..знаеш..
това е Творчески сайт..
не се измъквай така ..левашки, БП..
има чатове колкото щещ..
ти сам се затри..като мъж.
с болно Его и комплекси до брадата..
ами, те децата на 12,вече се свалят на живо..
май ти си отскоро в мрежата..
или си..изтървал бързия влак..
Делка, например ,виждал ли си
и очите, може да е разногледа,и плешива
или Полигорка с 15 Ника..
или, не подбираш ,само дрън дрън да има...
НЕ, не ви разбирам, това е налудничаво..
после, не се сърди на Полигор..
аз поне съм достойна,признах си ,че ме
излъга с тези два ж.профила..А ти?
ташака стана пълен, и да друсаш по 1млн, се тая..
Резила е тотален..липсват субекти..
удари ме,ако нямам ..рима..
Юлия
Изпратено: 17:11 От: katara
Отдавна ми е ясно,че Юлия може да си нагласи и състави всякакви разговори от всякакви автори - фактът,че само тя много често показва такива копирани разговори и ги използва тенденциозно, го доказва. Аз не зная как се прави това,не зная как се прави и фалшив профил, тя има колко фалшиви профила, дори се е издала,че забравя вече от къде се обажда!Не съм забелязала и други да го правят - все Юлия винаги показва някакви разговори и ги навира в очите на хората, защо ли - ами защото гони цели и си ги фабрикува сама,тя може, вече всички го видяха,че знае как се прави.Показването на определен текст уж от друг, винаги е свързано с нейн замисъл и по това си личат белите им конци,съшити от нея,мотивите и са ясни...Защо доста хора са толкова тъпи,въпреки образованието си,че не го разбират това нещо...ами тъпи са,аз не съм...това е.Тя ми прати писмо в личната поща от името на друг човек,че жена му си отишла завинаги и иска да се бори за моята любов...после ми го показа - прати ми го от нейно име -това какво е !От личната ми поща писмо!Фалшифицира.Гавра с личността,престъпник направо!Защо трябваше да ми направи тези неща?!!!Аз разбира се, се усъмних и не отговорих въобще на такъв ,какъвто не мога да отворя и да проверя какво представлява...оказа се,че било нейна гавра.Просто е гаднярка,нищожество без таланти,което се чувства значимо като вреди на способните и надарени хора.Да вадиш цитати от книги и да ги пишеш по блога не означава,че си талант и писател въобще,прекопирва и се прави на интелигентна, а говори просташки,че и не и се разбира - един разпокъсани изречения,сякаш недовършени...и странни за нормален човек , някакъв хашлашки маниер на хулиган.Личи си и простолюдието.Въобще долно същество,което 9 години тормозело хората в блога,смятат я за ненормална...скоро се научих това,че съм не отдавна тук и много неща не зная.За мен тя е предимно лошо и има мисловни изкривявания.Аз 35 години пиша характеристики на всичките си ученици и мога да съставя верен психологически портретна някой човек и от малко наблюдения.Срещала съм такива хора и са с такива прояви още от детството,дължи се и на разглезване от родителите.Тя е вече закоравяла в патология.Да си е луда, но ми вреди и ме ядосва, а аз не търпя такива работи въобще!
за теб, като психоболен 25€, pоlligor
аз не съм безплатна Вещерица...
и щуравите идеи са ми в кръвта..
ти си...
„Смъртта е нашият най–добър съветник..“
приемем ли това..ние вече сме я победили..
колко просто,нали..
като ДАО...
/ще пиша по-късно, след кафето..
вдъхновение ви пожелавам,колеги..
напук на всичко, или точно поради това..
тук се сформира една група от многоо талантливи,добри Хора.
пее Душата ми, Бъдете!!
Юлия
за всички, моят поздрав
Итака– Константину Кавафис..
https://youtu/rFcxMAcgs2Y
Линкът, обаче, не се отваря. И друг път ми е правило впечатление, че линкове копирани от коментарно поле не се отварят.
Дон Хуан казва и друго за смъртта - че винаги е съвсем наблизо до нас и се намира в тила ни - отляво.
16:44Божее,къде попаднах, махам се,че ми се повърна!Смрад!
Дал съм дума да не трия коментари произведени от редовни никове. В случая и двата ника с К. се оказват редовни.
Да имаш вдъхновена нова седмица от утре!
лека нощ, и утре е Живот.
лека нощ, и утре е Живот.
Точно това е генералната мания на Юлия,че ще фалира ако не подхранва конфликти,защото не е годна да измисли никакво стойностно творчество.
Относно моето разследване,наречено издевателство, не зная защо, е доказателство за несправедливата обида,която ми беше нанесена и бях унижена като автор,заради една жена,която е пълна бездарница и публикува тук само разголени снимки ,защото бърка с друго, не представя лично творчество и си прави реклама за древната професия...Тя беше наречена колежка, а аз унизена,която съм безспорен талант,пълен индивидуалист,неприсъединяващ се кам никоя група,че да изпъкна - аз светя и сама,индивидуалност,която се забелязва от много хора заради оригиналността и въображението ми и качества,подчертавам много ценни качества!Аз съм изключително положителна личност и когато се възмущавам от нещо и се дразня е с пълно основание заради престъпление срещу личността ми или лъжа!Накрая ще кажа,че си тръгвам разочарована от Мисана,тъй като мислех,че е по- умен като доцент, но се оказа ,че не е...щом на истината казва издевателства и не може да отличи по стил автора и интелекта на Карамелита от някакви си други ,купюри,фабрикувани от бездарницата Юлия,с цел окалянето ми.Съжалявам, то с годинките ума на човека намалява...уви ...Какво да му обяснявам - не разбира,не му стига акъла.Една лекарка ми беше казала,че мозъкът на един стар човек става вътре като изсушен орех,този процес при някои хора започва и твърде рано...на което не мога да се сърдя.Мъжете рано започват да изглупяват и да ги водят за носа точно такива въртиопашки като Юлия.За радост жените се запазваме интелектуално по- дълго...Вдигам ръце и си отивам.Каквото имаше да доказвам го доказах достатъчно изчерпателно .Аз не съм Полигор, не съм към някаква си група на Чучелото,съмнявам се,че Юлия нарочно раздухва конфликт с Чучелото,с цел.