Краен срок мижеш да си поставиш и изпълниш, ако процесите зависят само от теб! Иначе, винаги има брънка, която се къса и влече проблеми!
Препатилите си оставят "резерв" за такива ситуации, като застраховка. Но когато си на ниско ниво в йерархията и ти искат изпълнение днес за вчера, понеже им куца организацията?
Все пак е добре да се замисля човек - как да се организира!:)

Някой беше казал, че само умрелите не можеш да върнеш. Бих добавила: и времето. Няма друга субстанция, която да ни се изплъзва толкова неусетно и по такъв безвъзвратен начин. Веднъж отминало, то отнася със себе си пропуснатите ни шансове, неповторимите ни моменти, възможности, събития...Можем да се връщаме мислено тук и там, но никога точно Тогава. Времето на дните ни прогресивно изтънява. Трябва да го ценим в най-буквалния смисъл. Ако нещо стои днес на пътя ти, сграбчи го, ако днес си срещнал човек, посвети му момента, ако си се препънал във възможност, не я пропилявай...Защото понякога няма утре, няма повторение, мигът е отлетял ...човекът си е отишъл, възможността е била пропиляна...
Обичайте и ценете близките си, обичайте себе си, не си губете времето в самосъжаления, дребнавости, не изпускайте възможностите, които животът ви поднася. Дишайте, дишайте с пълни гърди всяка глътка време...

Най-често крайните срокове са ни наложени отвън, и тогава ние можем само да се постараем да се вместим в тях. Когато рибата мирише откъм главата - в крайна сметка режат главата, дори и ако в предишни опити се е опитвала да бяга от отговорност :) И аз съм работила с организации, в които винаги всичко е "на пожар", спешно и важно, а след това се оказва, че повечето от дейностите са били излишни и неефективни. За съжаление не мога да кажа, че по-голямата част от мениджърския състав разполага с достатъчна мъдрост, за да отсее семето от плявата. Но поне да правим това, което зависи от нас! Поздрави :)

Ако се научим да се наслаждаваме на мига, ще се отворят очите ни за хиляди възможности, които в друг случай не бихме забелязали. А това ще ни направи щастливи! Благодаря за коментара!

Времето върви бързо за заетите хора.

Но както виждаш всеки реагира според умствение си багаж.
А аз искам да споделя само моя опит по отнощение на сроковете.
Винаги сама си определям собствен срок, който е с един ден по-рано от техния срок и винаги съм навреме готова. Но без дисциплина и чувство на отговорност не можеш да постигнеш никоя цел, независимо дали има или не поставени срокове.

И аз говоря от собствен опит :) От негативните и стресови ситуации до спокойствието от навреме свършената работа :) Второто е по-добро :)) Смешно, но дори и днес - крайният срок - имаше огромни опашки пред тото-пунктовете - тук джакпотът е около 5.8 млн лв. Вчера и онзи ден нямаше опашки - това е само наблюдение - аз не играя на тото. Става въпрос за постоянен манталитет - всичко в последния момент. Независимо дали става въпрос за нещо сериозно или не - трябва да се научим на по-добра организация на времето, за да си запазим здравето в дългосрочен план. Поздрави :)

От натрупаният ми опит ще кажа, че: тайната на успешно свършената работа е добрата организация.
За да е добър крайният резултат ни трябват търпение, сръчност, отдаденост и най-вече желание.
Времето е астрономична величина и тя няма как да се промени по никакъв начин. Понякога, в зависимост от състоянието ни, то тече бързо или бавно.
Важно е да знаем, че ние винаги сме му подвластни, но от нас зависи как ще разполагаме с него, ще си го губим или убиваме, или ще го изживяваме пълноценно, каквото и да означава това за всеки индивидуалист.
Интересна тема!
Поздравления!

Смятам, че ако човек е отговорен, организиран и с ясна воля да свърши каквото и да е навреме, ще го направи. Можеш да си затрупан с работа и ангажименти и да свършиш всичко навреме без излишно напрежение. Можеш и да имаш цялото време на света, но ако си разпиляна и безволева личност, едва ли ще успееш да използваш времето си пълноценно. Eдно и също време за някои е много, за други - крайно недостатъчно. Според мен изцяло си зависи какъв човек си, как се организираш, умееш ли да приоритизираш задачите си, самодисциплиниран ли си...Както казва Cтоичков: too many people come for to pass the time..hahhaaa

Да умееш да организираш времето си и да го оползотворяваш максимално е изкуство, което за щастие може да бъде усвоено. Най-силният враг на пропиляването на времето е доброто планиране - от предварително изписаните задачи за следващия ден до дългосрочните цели. Това ще бъдат пътните знаци край магистралата на времето - независимо дали прелитаме по нея или пъплим с каруца - трябва да знаем дали пътуваме в правилната посока. Поздрави :)

Еми, тези, които просто искат "да мине времето" са хора без цел и обикновено без ценности. Но и дисциплината се научава, малко по малко всеки ден. В началото може да бъде скучно, но крайният резултат си заслужава всяко усилие на волята. Всички имаме слабости, но определящото каква личност сме, е отношението ни към тях, признаването им и желанието да се самоусъвършенстваме постоянно. Поздрави :)

Ох, докато четях това изпуснах един срок... Ооооох!

:)

Дааааа....така е....Чудесно казано....Но за да го изпълним, ни е нужно много-съсредоточаване, максимална ангажираност, самодисциплина.....Четейки по-горните редове се усмихвах.....Защото напоследък се надпреварвам с времето...и причините са многобройни, но ти си ги изброила така точно....И прекалената ангажираност, и вглеждането в детайлите, и нежеланието да свършиш нещо и все да го отлагаш за последния момент.......МНОГОБРОЙНИ СА ПРИЧИНИТЕ ....АТОЛКОВА Е ПРОСТО РАЗРЕШЕНИЕТО, КОЕТО ПРЕДЛАГАШ.
ПОЗДРАВИ!!!1

И аз се впечатлих от тази мисъл. Има и една на Гьоте: "За да получиш нещо повече от другите, трябва самият ти да станеш нещо повече от тях." И двете ги взех от една книга на Брайън Трейси "Как да постигаме целите си" - невероятна е и е изпълнена с толкова много позитивизъм. В моята работа също съм в непрекъсната надпревара с времето, а и искам толкова много други неща да правя... Без организация ще си остана само с желанията. Ако няма планиране и спазване на някакъв срок, поставен от нас самите, ще има само хаос и купчина недовършени дела. Поздрави!

Освен горните дълбокомудри съждения за времето ,като философска категория ,
с най-добри чувства бих предложил и следното из писмата на един нашенец: "Ние
сме във времето и времето е във нас ......"
Поздрави !

Това е моментът, в който осъзнаваш, че можеш да живееш в хармония, да оставиш завинаги следа след себе си, да владееш живота си, себе си и времето. Думите на Апостола са наистина много дълбоки и философски и изискват сериозно обсъждане. Благодаря за коментара!